Преди всичко - любов!

Повече от 40 години се срещам с Гинка Станчева в навечерието на Коледа (традиция - необяснима с думи!) и продължавам да се изненадвам от нейната състрадателност, вяра в Доброто, неизчерпаема енергия, която обаче никога не пилее. Аз също съм известна като притежател на енергия, но тук отстъпвам, и то с готовност. И двете сме свикнали всеки декември да слагаме под елхата си нещо позитивно, с което ще запомним изтеклата година. Всяка от десетте ми издадени книги е пребивавала под елхата. Този път обаче креативното Нещо е общо: документалният филм "Призвание: Актриса", който създадохме заедно с режисьорката Валентина Фиданова-Коларова. Въпреки успешните прожекции на тази творба в Дома на киното в София, във Фестивалния център на Варна, в театъра в Благоевград..., последвани от бурни емоционални реакции, сега сякаш по-ясно съзирам какво липсва във филма.
Никак не е лесно да побереш в екранно време една толкова широко "скроена" (и за най-активния й период, и сега) личност, "отворена" към радостите, постиженията и тревогите на всички наоколо. И така: макар че моят сценарий спечели финансова субсидия от комисията на НФЦ, аз го преработих точно три пъти. Не от работохолизъм или изобилие на свободно време, не. Стараех се най-точно, по най-директен път да се приближа до онова, което бих назовала "света на Гинка". И  колкото повече чувах думите й "Всичко е наред, миличка", толкова повече нещо не ми достигаше. Но когато съвместната ни работа свърши, имах усещането, че губя почва под краката си. Трудно ми беше да се настроя на друга вълна...
Но сега се настройваме за празника. Едва ли по най-подходящия начин.
"Всяка сутрин, когато пусна телевизора, направо се разстройвам - започва разговора Гинка. - Пред очите ми са все болни, недъгави или изоставени деца. Днес например в село Куклен са открити труповете на трима души от едно семейство, умрели от студ. Как е възможно никой да не ги види! Такава нелепа безпомощност, и то в наши дни! Никаква заинтересованост към хората край нас. Къде е социалното ни чувство за отговорност! Непрестанно текат предавания за благотворителност, но за нея говорим само пред Коледа - пратете SMS на този или на онзи. А околните някак чезнат..."
Бързам да върна актрисата към любимата й пиеса "Преди всичко - любов" - единствената театрална творба на незабравимия поет Дамян Дамянов, тъй като усещам, че нейният емоционален градус доста се повиши. Още съжалявам, че тази постановка бе свалена от репертоара на Младежкия театър при пълни зали...
"При това от тогавашната голяма сцена на театъра, когато салонът беше с 800 места - уточнява тя. - Двамата с Димитър Буйнозов сякаш не играехме, а празнувахме. Боже, боже, било ли е? И какво точно, неатрактивно заглавие, валидно за всички времена. Жалко, че Дамян Дамянов не написа и други пиеси. Винаги ми се говори за някогашния триумф на този театър... Сега продължаваме да изнасяме спектакъла "А помните ли?" - постановка на Никола Петков. От малката сцена на Народния театър "Иван Вазов" се "пренесохме" в "Студио 5" на НДК. Както знаеш, по инициатива на Съюза на артистите и на Христо Мутафчиев се създаде "Театър на актьори с посребрени коси". Събираме се всеки месец на 20-о или 22-ро число и с удоволствие потъваме в творчески разговори. На път сме да издадем книга с наши размисли и интервюта. Тя почти е готова, но търсим спонсори."
Бяхме се чули с Гинка в навечерието на изборите и тя ми се похвали с успеха, който са имали в провинцията. Пътували са с нощен влак: София - Добрич и обратно. Изнесли са представления в Генерал Тошево, Пчеларово и Добрич.
"Това бе частна инициатива - на Костадина Петкова, която на мястото на една конюшня е изградила къща в български стил, със сцена и чудесна градина - отбелязва актрисата. - Дай бог повече такива българи! Насред полето бяха паркирали над сто леки автомобила с номера от Добрич, Варна, Бургас. Седмица по-късно играхме спектакъла в Оряхово. Навсякъде ни посрещаха деца с букети и родители. Зрителите в залите плачеха от умиление - типично нашенска обич и внимание, с които някога бяхме свикнали."
Редом с участието си в театъра Гинка Станчева продължава да бъде канена непрестанно от различни телевизии. В неделя, на 4 декември, в предаването на Би Ти Ви "120 минути" по повод смъртта на Фидел Кастро тя пламенно говори за 4-часовата реч на легендарния кубински лидер, която е слушала заедно с Валери Петров и Борис Вапцаров през 1965 г. Непосредствено след революцията тази наша делегация е била поканена в Куба, за да участва в Дни на българския филм.
"Тогава беше тежък период, купонна система - спомня си тя. - По улиците хората още бяха облечени във военни униформи; движеха се с разнебитени коли, боядисани като великденски яйца... Но усещахме, че са щастливи. Вярваха на своя водач, от всички страни го посрещаха с одобрителни възгласи и поздравления. Както виждате, още в изгрева на свободата кубинското правителство насочи вниманието си към изкуството и културния обмен."
Сега, половин век по-късно, в пространството над отговорните институции в България "виси" въпросът: "Откъде пари за изкуство?" Всъщност във всички епохи изкуството е било дотирано финансово от държавата, когато е имало такава, и е съзнавала необходимостта от него. За жалост тази година българското кино бе лишено и от най-успешното през последните десетилетия културно завоевание - Фестивала на документалния и анимационния филм "Златен ритон" в Пловдив, с нелепата фраза: "Парите свършиха." А тъкмо тук филмът "Призвание: Актриса" щеше да има своето заслужено състезателно място. Но няма смисъл да говорим в условно наклонение. Всички сме убедени, че финансите са политика, образование и възпитание! Въпросът е друг: необходими ли са те?!
"Керванът си върви, кучетата си лаят", твърди народът. В момента Гинка Станчева си припомня стихове на Дамян Дамянов, които ще рецитира в благотворителен предколеден концерт на 14 декември. По този повод извикахме в съзнанието си и неговата вълнуваща пиеса "Преди всичко - любов".
 

На фестивала "Любовта е лудост" във Варна

С Апостол Карамитев във филма "Хайдушка клетва", реж. Петър Б. Василев

Гинка Станчева в ролята на шекспировата Жулиета

Гинка Станчева със съпруга си актьора Пейчо Пейчев
Снимки Личен архив