Поема, изписана в небето

Допреди 20-ина години се провеждаха състезания по парашутизъм за купата "Калъпчиев - Крумов - Джуров". Тогава всички, практикуващи въздушни спортове, военните от ВВС и парашутните войски, пък и широката общественост добре знаеха кои са полковник Стефан Калъпчиев, полковник Иван Крумов и майор Чавдар Джуров. Това са трима световни рекордьори, чиито постижения до днес са ненадминати. Също като световния рекорд на Стефка Костадинова. Стефка направи това на земята, а те творяха поезия в небето.
В своята книга за създаването на българските специални сили журналистът Пламен Григоров посвети една глава за Стефан Калъпчиев, озаглавена "Рицарят на българския парашутизъм". Този човек не само е рицар, той е и гладиатор на българския парашутизъм. Не само защото загина при парашутен скок, а защото даде всичко от себе си за оцеляването на българските военни парашутисти, които днес наричаме командоси.

Готови за поредния скок

България е малка държава, но затова с още по-голяма сила блести направеното от нейните верни синове. Името на полк. Стефан Калъпчиев е легенда за всеки български парашутист. Според мнозина, ако той не беше загинал през 1964-а, днес парашутно-разузнавателните части в Българската армия щяха да имат друг облик.
Стефан Калъпчиев е роден в с. Грамада, днес квартал на Благоевград. Брат му е легендарният партизански командир Никола Калъпчиев, за когото е написана песента "Имала майка едно ми чедо". С парашутизъм започва да се занимава от 1946 г. Бил е командир на Парашутната дружина, преименувана по-късно в батальон, а след това е началник на военното училище във Враждебна и на парашутнодесантна служба в ПВО и ВВС. От ноември 1957 г. поставя началото на височинните скокове със задържане и незабавно отваряне на парашута. Носител е на пет световни и седем републикански височинни рекорда по парашутизъм. Той е първият българин, изпълнил парашутни скокове чрез катапултиране. Има над 2000 парашутни скока. Калъпчиев е първият българин, награден от ФАИ за особени заслуги към авиационните спортове с почетния диплом "Пол Тисандие". Загива на 25 февруари 1964 г. на летище Божурище.
Какво се крие зад кратката биографична справка? Отговорът на този въпрос би могъл да се потърси в съвременното използване на специалните сили и силите за специални операции и парашутно-разузнавателните (диверсионно-разузнавателните) поделения. Още преди 40 години Калъпчиев е прозрял това, но нелепата смърт не му позволява да превърне мечтите си в реалност. Може би пътят му на парашутист е посочен от Щерю Атанасов и Иван Винаров, които десантират през 1944 г. в Югославия и създават Интернационалния войнишки партизански батальон, чийто командир е именно Стефан Калъпчиев. Като войник през 1943 г. той е изпратен в Експедиционния корпус в Югославия, откъдето избягва заедно със Стоян Михнев при сръбските партизани.
Като командир на Интернационалния войнишки партизански батальон Калъпчиев извършва и първата показна диверсия в тила на фашистите. За съжаление за нея днес се знае твърде малко. При една от своите акции партизаните откриват две сръбски деца - момиче и момче, да плачат над труповете на своите родители, убити от усташите. Момчето е едва 11-годишно. Казва се Милош. Изключително храбър и умен, Милош се превръща в най-добрия разузнавач на партизаните. В тази част на Сърбия имало италианска школа, в която били подготвяни истински главорези. Началник на школата бил генерал, чието име не се знае. Един ден Милош го вижда на улицата. Въпреки охраната, детето застава пред генерала и хладнокръвно произнася: "В името на югославския народ те осъждам на смърт!" Докато генералът и неговите охранители се осъзнаят, Милош вади пистолет и с няколко изстрела го убива. Веднага е заловен, изтезаван и убит.
За да отмъстят за своя малък приятел, партизаните подготвят и осъществяват най-дръзката си операция - нападат школата и избиват всички до крак. Но въпреки отмъщението, Калъпчиев не забравя за Милош до края на живота си. Може би не е случайно, че синът му Валери извършва своя първи парашутен скок също на 11 години. Преди да скочи, баща му казва: "Нали си спомняш за Милош."
Важна роля в живота на бъдещия командир и световен рекордьор по парашутизъм Калъпчиев изиграва и срещата му с легендарния български летец генерал Захари Захариев. Освен безумно смел и обаятелен, Стефан е гледал и в бъдещето. За рекордите му и невероятните парашутни скокове се носят легенди. Скачал е с три-четири парашута едновременно. Отварял ги е един по един и се е освобождавал от тях. Така с един скок Калъпчиев е правел изпитание на няколко парашута.
Тогава парашутизмът беше в подем. Завод "Хр. Ботев" в Калофер произвеждаше не само ПД-47, но и нова техника за десантиране. Голям интерес към нашето производство проявяват индийците. На път сме били да сключим сделката на века. Група български парашутисти начело с полк. Калъпчиев се готви за демонстративни скокове над Хималаите. Готови са и задграничните паспорти. Говори се, че ще се снима и рекламен филм. Успоредно с това Калъпчиев чертае схеми и прави щатове за ново въздушно-разузнавателно поделение, което да има свое място в БА. Но както днес, така и тогава, завистта е основният движещ фактор в нашата действителност. Докато Калъпчиев гледа в бъдещето и проектира нов управляем парашут с голяма площ, други настървено гледат в "канчето" му и се чудят как да му попречат. И успяват. Пътуването до Индия се проваля.
На 25 февруари 1964 г. Калъпчиев извършва последния скок в живота си на летище Божурище. Отваря парашута твърде ниско. Правил го е стотици пъти, но този се оказва фатален. При падането на земята се претъркулва, но чупи ребро, което се забива в аортата. Така България и Българската армия губят един от своите достойни синове. Истински революционер и рицар в парашутизма и използването на диверсионно-разузнавателни групи.