На коледна трапеза с... "врага"

Изтича 1916 г., но Първата световна война продължава да бушува. Румъния е капитулирала и български войски са изпратени на северната й граница с Русия, с която сме противници. Създава се Северният фронт по река Серет, около която са разположени български и руски военни части. Бойни действия обаче не се водят, нашите и руснаците са се окопали на своите позиции и по-голямата им грижа е да се предпазват от лютия студ, както и да се грижат за прехраната си, защото снабдяването е нередовно и недостатъчно.
Нещо повече, войниците от двете страни започват да се побратимяват, въпреки забраната на офицерите. Така идва светлият християнски празник Коледа и побратимилите се войници при завоя на река Серет решават да го отпразнуват заедно. Уговарят се да се срещнат в околностите на близкото село, където има складове за земеделска продукция, но те отдавна са изпразнени от интендантите, които се грижат за прехраната на войската.
За Коледа все пак нещо е доставено както на българските, така и на руските войници, и те решават да направят обща трапеза. Това обаче стига до знанието на офицерите, които издават заповед никой да не напуска окопите, защото ще бъде обявен за дезертьор и изправен пред военен съд.
Един от офицерите обаче, запасният подпоручик Миладин Стаменов, е на друго мнение - той подкрепя войнишката инициатива. Урежда да бъде дежурен офицер срещу Коледа и на смрачаване докладва, че по данни на нашите разузнавачи по всяка вероятност руснаците се готвят да предприемат настъпление. Затова предлага незабавно от наша страна да се проведе контраофанзива, като се завземе селото, което е на неутрална територия.
Предложението му е прието и на командирите на роти е заповядано да овладеят селото, поради което те повеждат войниците към него. Това е съгласувано с руския войнишки комитет и братушките също се придвижват към селото. Срещат се, както е уговорено, при складовете.
И от двете страни офицерите заповядват: "Огън!", но войниците не стрелят. Те се прегръщат и си честитят празника. Влизат в най-големия склад и започват да вадят от торбите кой каквото е донесъл.
Офицерите са стъписани, но войниците и тях ги въвеждат в склада, където от празни сандъци са направени импровизирани маси, а други служат за столове. Нашите вадят ракия, а руснаците - водка, и взаимно се черпят. В полунощ полковите свещеници отслужват литургия.
Писват гайди и българите са хващат на хоро. След това под звуците на хармониката руснаците пеят и играят частушки. В паузите се вдигат тостове и всички пожелават войната да свърши по-скоро. Само един руски офицер се опитва да вдигне тост "За царя, за победата!", но е посрещнат с дюдюкане и за наказание го карат да пее, защото има хубав глас.
Привлечени от музиката и виковете, плахо идват хора от селото и като разбират, че се празнува Коледа, донасят от оскъдните си запаси кой каквото има и също се присъединяват към тържеството. Празникът продължава до разсъмване и след края му българи и руснаци се отправят към позициите си.
За да се оправдае придвижването на нашата част, командирът на полка изпраща донесение до Главното командване, че е извършена успешна операция за овладяването на село Георлена, поради което му е изказана благодарност, дописка за това дори се появява във вестник "Мир".
Трагикомичното в случая е, че почти същото прави и командирът на руския полк, който докладва, че е превзето село Матор, а всъщност нито българският командир, нито руският знаят точно как е истинското му име...
На руския полковник също е изказана благодарност! Това, както и "успешната операция" на командваната от него част, е оповестено във вестник "Петербургские новости".
Така и двамата полковници са обявени едва ли не за герои и са предложени за награждаване с ордени. За войниците и за другите офицери обаче остава за цял живот споменът, че са отпразнували една мирна, незабравима коледна нощ.


Първите чествания в България

За първи път коледна елха по нашите земи е запалена от офицерите на генерал Гурко през зимата на 1878 г., след като руснаците съвсем наскоро са освободили София.
През 1879 г. първият дипломатически агент и главен руски консул в София Александър Петрович Давидов събира за Коледата на 1879 г. в резиденцията си видни столичани и те за първи път виждат коледна елха. Други пък са поканени от Стефан Стамболов в дома му, който също ги изненадва с такова зрелище. Неговата елха е украсена с играчки и всеки от гостите може да си вземе някоя от тях при тръгване.
Същата година посрещане на Коледа има и в Двореца, организирано от княз Александър Батенберг. Там също е украсена елха и много свещички горят по нея. Батенберг се появява преобразен като Дядо Коледа.


Фердинанд въвежда коледните картички

Първите коледни картички в България се превръщат в голямо събитие. Това става през 1885 г., когато някои българи получават такива честитки от чужбина. После княз Фердинанд утвърждава в традицията изпращането на коледни честитки.
Фамилията Сакскобургготски до ден-днешен събира уникални по рода си коледни картички и притежава една от най-богатите колекции в света.
Отначало в България картичките са били внасяни от Германия, но през 1893 г. започват да ги печатат и у нас.