Когато разбираш какво ти казва кучето

Възможно ли е да продадеш два апартамента на пъпа на София, за да си купиш селска къща с малко дворче? Да, възможно е. Това е направила Елена Кротева, която сега живее в село Владо Тричков. На въпроса защо - тя отговаря: "Защото това е моята детска мечта."
На 6 април 2012 г. Елена навършва 70 години. Трудно е да се определи колко години от този живот е посветила на балета, на спорта и на цирка. В детството около 10 години е играла балет и е тренирала спортна гимнастика. После преминава в художествената гимнастика. Тя е от поколението на първите велики български гимнастички като незабравимата Жулиета Шишманова, следващото поколение са Мария Гигова, Нешка Робева и другите. Кротева достига званието майстор на спорта по художествена гимнастика, играе и в националния отбор, после става треньор. Известно време обучава гимнастичките на "Левски" и на ЦСКА. След това нейните амбиции я отвеждат в друга посока.
Преди да отидем в другата посока, трябва да си спомним за Първото световно първенство по художествена гимнастика за ансамбли. Нали знаете - 6 момичета играят с еднакви или с различни уреди... Първото съчетание за българския ансамбъл е сътворено от Елена Кротева. По стечение на обстоятелствата тя не заминава с отбора, друг треньор го представя на състезанията, но златният медал, който печелят нашите момичета, е със съчетанието на Елена.
Вятърът на промените я издухва колкото върху цирковия манеж, толкова и в прегръдките на един от най-големите български клоуни Михаил Тодоров-Мишката. Днес Елена смята, че прозвището циркаджия е обидно. Мишката обаче не намираше нищо обидно в думите "циркаджия" и "палячо", защото той ги произнасяше с огромно самочувствие и съзнание за висок професионализъм.
Ако сте забелязали рождената дата на Елена, ще се сетите, че това е зодия Овен. Каквато цел си постави през целия си живот - рано или късно я постига. Една от тези цели й се предоставя като идея - възрастната тогава циркова актриса от италиански произход Пара Самбиази се оттегля от манежа и предлага на Елена да поеме нейната дресура на кученца. Елена приема и впоследствие развива тази дресура по неимоверен, свой си начин.  Не размерът на кучето, а общуването с него е водещото за Елена. Тя и до днес продължава да нарича своите питомци "кученца", макар сред тях да има и огромни догове, авгански хрътки и др.
Тук нека направим една малка уговорка. Милиони хора отглеждат кучета като домашни любимци. Те свикват с това, че комуникацията им е еднопосочна - човекът говори, кучето разбира или не разбира. При дресьора обаче има и обратна комуникация. Който познава Елена в професионалната й практика и в живота, е убеден, че нейните кучета и кученца й говорят и тя ги разбира прекрасно. Вероятно не е лесно, може би се натрупва с годините - след като си гледал и работил с десетки и стотици кучета, сигурно трябва да придобиеш усещането, че разбираш това, което те ти казват.
Трудно е да се каже кой момент, кои години за Елена са били апогей. И това не е лошо. Ако я видите сега - малко понатежала, но все така жизнена, пъргава, енергична и напориста, ще разберете как е играла в музикалния номер с Мишката, когато е тежала едва 44 кг. Хайде, може би 46. Нейното тегло през целия й живот, докато се е състезавала, е 44 кг. Когато стигне до 48, казва аз съм дебела. Именно с този музикален номер, за който говорим, Мишката и тя правят едно невероятно шоу. Трябва човек да го е видял, за да го усети. С две думи: свирене с пръсти върху кристални чаши, с чукчета по бутилки, пак с чукчета по стъпала на стълби, после степ и накрая бърз танц.
Този номер може да се изпълнява във вариете и в бар. Те двамата са имали подобни покани. Много съблазнително. Водещият обаче, Мишката, е казал категорично: "Не. Аз няма да изляза изпод шапитото, за да вляза във вариете!" Той до последно си остана цирков клоун и не пожела да бъде нещо друго. Голяма чест му прави, че подкрепи Елена във всички нейни начинания по отношение на дресурата.
Интересно е, че техният син Ивайло също има големи заложби за цирков клоун. Баща му би го нарекъл един прекрасен палячо. А Елена казва: "Ивайло е по-добър от баща си." Но той не поема по неговия път. Може би има значение, че като малко дете, пътувайки с мама и татко с цирка, една мечка го нахапва и надрасква. Сигурно вече не помни, но пъпът му не е хвърлен в цирка. Ивайло сега живее в провинцията със семейството си.
Къщата на Елена е скромна - малка кухня, една спалня, един хол, на мястото на заплануван гараж, и малко дворче. Но според нея какво повече му трябва на човек. В своя циркаджийски път тя е живяла на палатка, във фургон и в камион. Можете ли да си представите как тази крехка жена върти кормилото на камион с прикачен фургон и обикаля  пътищата на цирковото изкуство? В най-добрите времена на Елена по щат й се полагаха двама гледачи на кучета и евтина храна от месокомбинатите. Когато това свърши, всичко, сътворено от дресьорката Кротева, остана под небето. Камионът й се разби, фургонът й остана да гние, част от кучетата си подари на свои колеги от цирка, а другите прибра вкъщи. Това бяха кучетата, които си е купила със собствени пари. И днес нейният последен "артист" - черното куче Бижу, доизживява старините си в дома на стопанката си.
В този уютен дом Елена не е сама. При нея е внучката й Ерика, дъщеря на Ивайло. 11-годишната третокласничка е пълна отличничка в ОУ "Елин Пелин". Това, което много силно я сродява с баба й, е, че се грижи за един разкошен лабрадор на име Кайра. За никой не е изненада, че всички кучета в дома на Елена живеят в пълно съгласие и сговор помежду си.
Може би е време да кажем как точно Елена се разбира със своите кучета. Най-интересното е, че тя самата не го прави като по учебник. Тук никой няма да получи точен отговор, това си го знае само Елена. Само тя знае как нейните кученца изпълняват на манежа всичко, което е програмирано в красивия номер, от който публиката се залива от смях. Ама нали точно това е смисълът на цирковото изкуство? Нали точно затова Елена е вложила 30 години от живота си в гоненето на неговите върхове.
Лесно или трудно се гледат 20-25 кучета, половината от които са истински артисти, играещи по две представления на ден? Представете си два големи казана, които димят върху печката - това е храната, която тя им приготвя всекидневно. Отделно са дългите часове репетиции и тренировки. Като говорим, че дресьорката разбира езика на своите питомци, имаме предвид, че тя усеща всяко тяхно желание да й се харесат повече и повече, всички техни импровизации. Много пъти един номер бива завършен с това, което самото куче "предлага". Въпросът е да го усетиш, да го хванеш и да го насърчиш, казва Елена.
Цирковото изкуство не е само светлината на прожекторите, бляскащите пайети на красивите костюми и звучните тромпети на оркестъра. Зад целия блясък се крият много перипетии от различен характер, привнесени отвън трудности и вътрешни интриги. Елена си спомня как на турне в Гърция в един ден се разболяват всичките й четириноги артисти. Това очевидно е опит да ги отровят или просто да ги изкарат от строя. Елена ги спасява до един, но сезонът й е провален. Подобен спомен има и от Турция. Там пък турският мениджър решава да "закрепости" българския цирк. Една сутрин осъмват бетонирани - всички стълбове и колони са залети с бетон, така че да не могат да демонтират шапитото. Тогава Елена успява да намери трудна телефонна връзка със София, да алармира за ставащото и след публикация във вестник ДУМА българските държавни институции успяват да си приберат цирка. Да не забравяме, че тогава циркът беше държавен.
Когато започнаха промените през 90-те години, един от първите погроми се стовари върху цирка. Елена създаде синдикална организация в опит да спаси нещо. Много от нейните колеги се включиха, но скоро се разбра, че нямат шансове и повечето потърсиха своя път извън страната. Последното участие на Кротева в циркова програма е през 1997 г. в Сърбия. Оттам насетне Елена си пенсионерства и си гледа последните четириноги приятели.
Огромно е огорчението за един майстор на спорта, цирков изпълнител и дресьор да живее с пенсия от 140 лв. плюс 30 лв. инвалидни. А колко са българските дейци на културата в подобно положение? С тези 170 лв. Елена Кротева се грижи за своето домакинство, за себе си, внучката Ерика и за няколко кученца. Добре звучи. Един цирков артист да остане с толкова малка държавна издръжка - обидно е за държавата. Елена се разбира прекрасно с кучетата, разбира техния език и те също я разбират. А българската държавна власт не разбира езика нито на хората, нито на кучетата.