Дубай на Балканите или Сръбски Манхатън

"Белград, бъдещият Дубай на Балканите". Колко познато звучи. Поне за онези, които си спомнят първите изблици на волномислие по време на зазоряването на българската демокрация. Тогава един нашенски шегаджия с мерак да влезе в политиката обяви като своя заветна цел "България, Швейцария на Балканите". Дали е шегаджия и ентусиастът, вдъхновен от идеята за Дубай на Балканите, ще се разбере по-късно. Сега се знае, че той е сред първенците на сръбската политика.
Сърбия е пред извънредни парламентарни избори. Идеята за балканския Дубай е лансирана от Сръбската прогресивна партия (СПП). Неин лидер е вицепремиерът Александър Вучич. Сондажите на общественото мнение му отреждат подкрепа на над 40% от потенциалните гласоподаватели, които ще застанат пред урните на 16 март. Това го прави техен фаворит. Този процент вещае победа. Но само с мандат за съставяне на коалиционно правителство. Това е трудно занятие сега на фона силно раздробената сръбска политическа сцена. Факт, който налага фаворитът да ходи на лов за избирателски гласове. И Вучич включва в колодата си от предизборни тактики като силен коз "Белградския Дубай". Рекламните анонси за проекта са поднесени във възходяща градация. Инвеститор е дубайският бизнесмен Мохамед ел Аббар, вложил свои пари в строителството на Бурж Халифа - най-високата сграда в света. Инвестицията е за 3 милиарда евро. Проектът предполага разкриването на 200 000 работни места. И за кулминация - прогноза на вицепремиера Вучич: проектът ще съживи сръбската икономика и ще извади страната от икономическата криза.

Добре замислен ход

В условията на 20% безработица, регистрирана в Сърбия през януари 2014 г., обещанията за сбъдването на подобни блянове са като опияняваща музика за душата на омърлушения избирател. На десния бряг на река Сава ще изникне архитектурен комплекс, достоен да съперничи на вече сбъднати градове-мечти в района на Персийския залив. В него ще се извисява високата 180 метра кула "Белград тауър". На терен от 300 000 кв. м ще бъдат изградени най-високата катедрала, най-големият мол на Балканите, луксозни жилища и хотели, опера, спортни съоръжения. Екзалтирани от мисълта за осъществяването на проекта ентусиасти по върховете на властта дори започват да го наричат Сръбския Манхатън.
Сръбски медии разказват за ахкащи по грандиозния замисъл белградчани. Случайно съвпадение е, че по времето на Милошевич Александър Вучич беше министър на информацията. Постепенно обаче заглъхва ефектът от церемониалните слова, подкрепени за по-голяма убедителност с мултимедийно представяне на проекта. И съмнения започват да глождят мислите на гражданите. Сръбският клон на "Транспаренси Интернешънъл" смята, че споразумението за осъществяване на проекта е постигнато непрозрачно, без да бъде обявен търг. Няма яснота за характера на партньорството между сръбското правителство и строителната компания. Дали става дума за чужда инвестиция или за кредитно споразумение? Каква е законната форма на партньорството? Как е дадено разрешение за строеж на терен, за който се знае, че е в район с много подпочвени води? В общественото пространство витае и въпросът може ли да се вярва на твърдението на властите, че страната няма да задлъжнее с нито едно евро, след като експертни мнения сочат, че за изграждането му ще са нужни още 5 милиарда евро?
Не се забелязват обаче признаци, че вероятността да се надигне вълна от подозрения и съмнения, която да повлияе на регистрираната вече нагласа на избирателите, смущава изборния щаб на вицепремиера. Обяснение за това спокойствие е в оставащото оскъдно време до изборите, което работи за фаворита, защото е твърде кратко, за да могат да се развият съдържателни дебати по повдиганите въпроси. В сметките на щаба влиза и силната раздробеност на сръбската политическа сцена, което като правило обуславя голямо разпиляване на подадените гласове и облагодетелства партиите с най-стабилни позиции.
Сръбската прогресивна партия може да се смята за партия с такива позиции. Тя успява да остане

на гребена на политическата вълна

от 1991 година, когато се отцепва от Сръбската радикална партия (на Воислав Шешел, сега клиент на Международния наказателен съд в Хага) и се стигне до 2012 г., когато лидерът й Томислав Николич става президент, а коалицията "Да задвижим Сърбия", в която водещата роля е нейна, става първа политическа сила със 73 депутати в 250-местния парламент.
Сега щафетата на умерения сръбски радикализъм е в ръцете на Александър Вучич. След като Николич стана държавен глава, Вучич зае мястото му на лидер на Сръбската прогресивна партия и е с амбицията да използва инерцията на възхода на партията си след 2012 г., за да застане начело на изпълнителната власт. В тази своя амбиция той има подкрепата на президента, който без задръжки заяви в края на януари пред вестник "Вечерние новости": "Време е лидерът на Сръбската прогресивна партия Александър Вучич да бъде премиер". На фона на резултатите от проучванията на общественото мнение за нагласите на избирателите през миналия януари - 42% подкрепа за Прогресивната партия на Вучич срещу 11% за втората политическа сила Социалистическата партия на Ивица Дачич (според "Дойче веле"), тази реплика на държавния глава идва със заряда на инструкция как да се гласува на 16 март.
    Какво политическо бъдеще за Сърбия предвещава очерталата се картина на нагласите на претендентите за властта и на тези, които трябва да им дадат доверието си да я упражняват? Като предизвестена се очертава победата на Прогресивната партия и с това мандатът на нейния лидер Александър Вучич да състави правителство. По-вероятно е то

да бъде коалиционно, отколкото еднопартийно

Като се има предвид, че играчите на сръбската политическа сцена са все познати лица, голяма разлика от сега управляващата коалиция може да бъде обусловена само от разтърсващи промени в досегашната картина на парламентарно представителство на партиите. А това е малко вероятно.
Може да се очаква, че след 16 март в Сърбия ще има по-стабилно управление. Това ще се обуславя от факта, че президентът и министър-председателят ще са от една партия. И макар ролята на президента да е главно представителна, според сръбските анализатори силата на присъствието му във властта зависи не само от пълномощията, дадени му от конституцията, а и от характера на политическата система. От подкрепата, която има в парламента, и дали правителството управлява с поддръжката на неговата партия. "В зависимост от това президентът може да бъде или истински ръководител на държавата, или само политическа фигура", обяснява професорът по политически науки Зоран Стоилкович.
Стабилно управление е един от факторите за евроинтеграция, който в Европейския съюз особено се цени. Това ще тушира евентуални опити в евроатлантическите среди да се агитира във вреда на Белград, като се използва нескритата националистическа окраска на идеологията на Сръбската прогресивна партия. Аргументът, с който Брюксел ще може да отклони подобни обвинения, е, че през изминалите две години властта в Сърбия беше доминирана от двете най-големи партии с такава окраска - Прогресивната и Социалистическата. Но това не попречи нейните лидери да постигнат компромис по въпроса за Косово, който се оказа решаващ Брюксел да открехне вратата си за кандидатурата на Белград.
Все пак не бива да се изключват и временни трусове по този път. До такова положение може да се стигне, ако след победата на фаворита на Белград Горан Ракич в състоялите се в края на февруари избори за кмет на Косовска Митровица управляващите в Белград се изкушат да включат и Косово в предсрочните парламентарни избори на 16 март. Макар и много предпазливо, за да не се дразни Брюксел, по висшите етажи на властта се разсъждава за такава възможност. Според информации на радио "Свободна Европа" такива идеи се споделят от Милован Дречун, председател на парламентарната комисия за Косово, от министъра за Косово Александар Вулин и от генералния секретар на правителството на Сърбия Велко Одалович. Такова желание не е чуждо и на сегашния премиер Ивица Дачич, отбелязва "Свободна Европа", но изтъква, че мненията и на четиримата обвързват възможността за такова развитие с безусловно съгласие и участие на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на Европейския съюз по подобие на състоялите се такива избори през 2012 г.


Вицепремиерът Александър Вучич е сочен за фаворит на предстоящите парламентарни избори


Вучич пред проекта на бъдещия Дубай на Балканите на река Сава


Президентът Николич, премиерът Дачич и вицепремиерът Вучич (отляво надясно)


Протестна акция на работници от сръбската компания "Юмко" в град Враня, които не са получавали заплатите си от 8 месеца