Дойде ли твоето време, боец?

Свидетели сме на нещо небивало - служители от силовите ведомства, от системата за национална сигурност, се бунтуват срещу държавното управление. Това наистина много рядко се е случвало във всички държави и при всякакви режими на национално управление. Наистина българската демокрация е много млада и твърде условна, за да е създала някакви принципи. Затова всички се опитваме да се учим от другите демокрации.
В началото беше блокирането на Орлов мост в София, когато даже не се знаеше кой срещу какво протестира. Тогава една вечер двама офицери от Българската армия, възмутени, че нямат превоз да се приберат вкъщи, понечиха да отидат и да разтребят барикадата. Единият офицер обаче каза доста мъдро: "Ей, боец, нашето време още не е дошло!" 25 години по-късно свидетелят на тази случка си мисли колко мъдър е бил онзи офицер.
Няма сега да изброяваме всички признаци, които доказват, че диктатурата е налице. Ще посочим само един и това е най-крайният признак, след който настъпва революция. Когато силовите ведомства, полицията и армията, учителите, лекарите и учените са недоволни, значи държавата е умряла.
Беше време, в което някои по-нетърпеливи хора попитаха ген. Михо Михов, когато беше началник на Генщаба, защо не вземе да направи един военен преврат. Михов отговори много точно, че военните преврати ги правят не генерали, а капитани и сержанти. Е, най-много полковници, като черните полковници в Гърция. И тогава пак някои си казвахме: "Не е дошло нашето време, боец!"
Тук трябва да отворим една малка скоба. Когато лицето Бойко Борисов стана главен секретар на МВР, в редиците на това ведомство се сляха стотици, да не кажем, и хиляди охранители, спортисти, бели якички, бухалки и всякакви други необразовани тикви, които получиха статут на държавен служител. Днес се питаме тези същите ли или някои техни наследници протестират срещу това, което същият Бойко Борисов разпорежда за силовите ведомства.
Ние можем да си правим всякакви каламбури на темата държавно управление, защото Бате Бойко си прави каламбури с всички нас, управляваните от него граждани на тази държава. И понеже той вече се изживява дали като Тато, дали като Кадафи, дали като Ким Ир Сен, или като нещо още по-висше, ние искаме да му обърнем внимание на факта, че в неделя, когато е обявен големият протест на силовите ведомства, недоволните ще получат подкрепа и от запасното войнство на България. Защото следващите унизени и низвергнати от сегашния диктатор на отечеството ще бъдат военните. И тогава ще се види отговорът на въпроса: "Дойде ли нашето време, боец?"