Аню Откривателя

Има хора, на които какъвто прякор да лепнеш, все им приляга. Например като на военния министър Аню Ангелов. Не си спомняме как го наричаха бойните му другари в ранната военна младост. Имаше някакво подхвърляне по време на втората му, политическа, младост, свързано с миграцията на Аню от партия в партия. Но днес, в третата си военнополитическа младост (или по-правилно политико-военна), запасният генерал се сдоби набързо с поне два прякора. Аню Циганина го нарекоха войскарите. Не знаем етимологията на този прякор. Може би Аню е от боята? Ако е така, отхвърляме прякора, защото познаваме и щастливи цигани. Но ако е защото прави цигански работи с армията - отива му.
Другият прякор Аню Ньойския напълно му приляга и е безспорен. Ето клауза на Ньойския договор от 1919 г.: "България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията."
За сравнение, през 2009-а армията на България наброява 32 000 души, като след 2011 г. се предвижда ново намаление до 24 000 души. Друг е въпросът, че числеността на полицията ни днес надхвърля 70 000 души. Към това Аню няма съпричастност. По отношение на войската обаче той се проявява не само като Ньойски, а като Ньойски плюс или Ньойски 2. Той сигурно си го знае.
Военачалникът и политикът Аню Ангелов на рубежа между старата и новата година направи фундаментални открития, заради които може да го наречем Откривателя. Той откри, че президентът не е военен стратег. Трябваше ли Аню да стане военен министър, за да прочете конституцията? Това всички го знаем. И не му е работа на държавния глава да учи военна стратегия. Той затова си има секретари, съветници и консултативни съвети.
Следващото откритие на Аню е, че той като министър има големи различия с президента по отношение развитието на българските Въоръжени сили. На нас също ни е ясно, че имат разнобой. Държавният глава мисли за развитието на Въоръжените ни сили, а Аню - не. Той мисли за тяхното унищожение. На всичкото отгоре министър Ангелов заплаши, че и тази година разнобоят му с президента ще продължи. Това, разбира се, не е само негово откритие. И ние открихме, че Ангелов стана много куражлия като едно улично псе, което лае по всеки минувач - не за друго, а защото мандатът на Първанов изтича. Много любопитно защо Аню не направи подобни открития преди 8 години, преди 6 години, дори преди 2-3 години? Сигурно нямаше такива гащи, да не кажем памперс. И вероятно неговите откривателства са свързани с предстоящите президентски избори - нова баба, нов късмет. Ако трябва да го преведем, значи дано се харесам на следващия.
Но защо да се занимаваме с откритията на случайно попаднал в политиката нещастен генерал? Ако той продължава така, следващият път ще го наречем не Откривателя, а Нобелиста. Защото е от хората, които се харесват всекиму - послушко и изпълнителче.
Откъде идва куражът на един министър да опонира по такъв начин на държавния глава? Сигурно от това, което става въобще в държавата ни с наближаването на президентските избори. Първанов си отива, дайте сега да му съдерем кожата. Ами погледнете медиите. Всичко, което прави правителството и неговите министри, се тиражира многократно. А това, че Първанов е изпратил поздравително писмо до новоизбрания президент на Бразилия е в графата "протокол". Всичко, което досегашният държавен глава е направил през двата си мандата, се подминава умишлено. Ей това е българска работа! Хайде да видим кой ще е новият чорбаджия, на него да му лижем петите, а пък стария - кучета го яли. Ей толкова е нашата българска култура.