След тока и парното бензинът ще ни довърши

След рекордните цени на природния газ и тока, които няма изгледи скоро да се успокоят, идва ред на бензина, дизела, пропан-бутана и метана, които се очаква също да поскъпнат шоково. Около това мнение се обединиха участниците в неотдавнашната дискусия за бъдещето на петролния бизнес у нас, организирана от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) във връзка с целите на Еврокомисията за намаляване на въглеродните емисии с 55 на сто. Причините за поскъпването на горивата са подготвяните от чиновниците в Брюксел промени в облагането и въвеждането на екологична съставка в цената им, обясни Светослав Бенчев, юрист на браншовата организация. Според подготвяната нова евродиректива от 2023 г. акцизът за всички горива, използвани в транспорта, ще се смята според енергийно съдържание, а не на литър, както е в момента. Само от тази промяна косвеният данък за бензина ще се увеличи с 50 ст., при дизела - с 1,40 лв., за пропан-бутана увеличението ще е от 18 до 40 ст., а за метана, който се използва като моторно гориво - до 76 ст. 

Към тези стойности трябва да се прибави и екологичната компонента, която при цена 50 евро на тон въглеродни емисии ще добави още 55-65 стотинки на литър, показват изчисленията на асоциацията. От окончателните сметки излиза, че се очаква увеличение на литър гориво от поне 1,20-1,32 лв. Така новото облагане ще доведе до почти двойното поскъпване на бензина и дизела спрямо сегашните им нива и от 2023 г. литър ще се продава за около 4 лева. 

От началото на годината горивата у нас са поскъпнали с около 40-50 стотинки за литър или с 50% като стойност само на продукта без данъци, а при метана увеличението е още по-голямо - 60%. До края на годината ще бъдат прибавени още 5 до 7 стотинки или ръстът ще е с още 3 до 5 на сто заради вдигането на цените на суровия петрол на световните пазари. От януари 2023 г. дизел и бензин ще поскъпнат още с лев до 1,20 лв. за литър и ще струват между 3,50 и 4 лв., и то, ако няма екстремен ръст при цените на суровия петрол. Второто повишение ще се случи, ако се приеме предложение на Еврокомисията за акцизна реформа при горивата, коментира председателят на БПГА Живодар Терзиев. Възможностите за задържане на цените са изчерпани, тъй като са свършили запасите на горива, произведени при по-ниските цени на петрола, а суровината продължава да поскъпва, следвайки тренда при природния газ, където всеки ден се достигат нови рекорди.

На трупчета

Петролният бизнес е по-притеснен от предложени от Брюксел проектодирективи за промяна на структурата на акцизите от 1 януари 2023 г., за изграждане на зарядни станции за ток, за водород в следващите две години, както и изискване за добавяне на повече биокомпонента в горивата. Според бранша това означава, че половината от автомобилите в България няма да могат да се зареждат. От БПГА смятат, че България няма да посмее да се възползва от правото си да не подкрепи предложенията на ЕК и така да ги блокира, затова настояват страната ни да иска отлагане на новите изисквания за определено време или по-плавното им въвеждане с по-ниски цели в началото. Според Живодар Терзиев, ако досегашните зелени политики на ЕС в областта на транспорта са имали поносима цена, новите са не само непоносими, но и неизпълними заради високата скорост, с която Брюксел ги въвежда.

Предложението на Брюксел е от 2023 г. акцизът върху горивата да не е върху количество, а върху енергийната им стойност, измерена в гигаджаули. Освен това се въвежда екокомпонент, който ще се изчислява според търговията с въглеродни емисии, като механизмът му не е ясен, коментира председателят на БПГА. Все пак от асоциацията са направили изчисления, според които новата структура на акциза ще доведе до ръст с 1-1,20 лв./л след малко повече от година, и то при сегашните цени на петрола и на въглеродните емисии. Парниковите квоти поскъпнаха от 31 лв. за тон в началото на годината на над 60 евро в последните дни на европейската търговия, като очакванията са да достигнат догодина 150 евро за тон. "Тази нова политика ще е товар за домакинствата въпреки предвидените от ЕК помощи от 72 млрд. евро за целия ЕС, което е крайно недостатъчно, за да компенсира ръста на цените", коментира Светослав Бенчев, главен юрист на организацията. Терзиев коментира, че накрая търговците ще излязат виновни за поскъпването на горивата, но те нямат интерес от високи цени, а от високи обороти, каквито има при поносими цени и търсене.

Контрабандата

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и шефът на БПГА твърдят, че подобно повишение на цените на горивата може да увеличи контрабандата и бюджетът да не може да си събира акцизите и ДДС върху горивата, което ще е сериозен проблем. Според Безлов, ако се въведе подобна мярка, сегашният 12-процентен дял на незаконната продажба на горива може да скочи до 40 на сто. Освен това се оказва, че Еврокомисията има намерение да увеличи задълженията за дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в транспорта. Сега той е 10%, а планът е да се въведе изискване за намаляване на парниковите емисии с 13 на сто, което означава дял от 26 на сто на ВЕИ в транспорта. България не е изпълнила и сегашната цел и делът на биогоривата у нас е едва 7,9%. Капацитетът за производството на биодизел у нас и в региона е напълно недостатъчен. Освен това половината автомобилен парк - колите на повече от 15 години, не могат да работят с такъв висок процент биокомпонент в горивата.

Очертава се и друг проблем пред дистрибуторите на горива. Те са подложени на непрекъснат административен и регулаторен натиск, за да се откажат от дистрибуцията на дизел, бензин и газ за сметка на електромобилите. Изискването на Брюксел е след две години във всяка държава членка на всеки 65 километра да има електрозарядни станции от 450 киловата. До 2025 г. на всеки 100 километра трябва да има зарядни устройства с мощност 1,5 мегавата за зареждане на тежки автомобили. 

Водород и електромобили

Ако в момента в страната има 3300 електромобила и половината от тях са в София, автомобили на водород няма и са под въпрос и доставките на водород. У нас има две-три станции за производство на водород, и то за технологични лични нужди. В момента по бензиностанциите има едва стотина електрозарядни колонки, и то по-скоро за имидж, сочат данните на членовете на асоциацията.

От БПГА не са против развитието на този вид инфраструктура, но смятат, че подобни изисквания са прекалено тежки, а и струват огромни инвестиции. Затова предлагаме в преработвания финално План за възстановяване и устойчивост да се предвидят субсидии за зарядни и водородни станции и да има ясни планове за мобилност в цялата страна, а не само в София с 500 млн. лв. за метрото и за градския транспорт, коментира Андрей Делчев, изпълнителен директор на БПГА.

Дефицит на ток

Според Живодар Терзиев сериозен проблем са намеренията на Брюксел да намали пазарния дял на дизела, бензина, пропан-бутана и метана и да ги замени с електроенергия. "България рано или късно ще осигури зарядните станции, но проблем са и доставките на електроенергия за тях", коментира председателят на БПГА.

"Ако през август сме продали на българския пазар 300 млн. л горива, това е равно на 3300 гигаватчаса електроенергия. Това означава, че енергийните доставки и преносната мрежа трябва да осигуряват възможност за покриване на 1400 ГВтч потребление, и то ако е равномерно зареждане на електромобили, каквото не се случва", обясни Терзиев. Според него дори по най-развитата откъм бензиностанции магистрала "Тракия" обектите не могат до получат стабилно такива големи количества електроенергия, а по т.нар ТЕН-Т мрежа обектите са много малко и далеч от подстанции на електроразпределителните дружества. Отделен е проблемът с осигуряването на ток за търговските обекти със зарядни станции, което според БПГА налага облекчения за лицензирането им за участие на борсата за ток. Енергийният регулатор точно обратното - смята да затегне изискванията за участие на свободния пазар. Според Делчев трябват и облекчения в Закона за устройството на територията за строежа на зарядни станции.

Плавен зелен преход

"Не искаме да чертаем апокалиптични картини, а да се помисли как преходът към по-зелени технологии да е социално поносим", коментира Андрей Делчев. Според него пропан-бутанът и метанът трябва да останат като преходни горива поне още 20 години, както и запазване възможно най-дълго на автомобилите с двигатели с вътрешно гориво, използващи биогорива и усъвършенстването им за отделяне на по-малко въглеродни емисии. "Можем да направим опити за производство на водородно гориво с участието на "Нефтохим", дори на АЕЦ "Козлодуй". Да се предвиди вътрешните превози на териториите на предприятия, пристанища и летища да са само с електромобили и да се заложат пилотни проекти за градски транспорт в София с водород, но да не се прехвърля цялата тежест на екоизискванията на Европа върху домакинствата", предложи още Терзиев. Той се оплака, че след отказа на голяма част от големите финансови и застрахователни компании да работят с бизнеси, използващи фосилни горива, този сектор вече е третиран едва ли не като криминален. Според него трябва по-добър баланс на политиките, за да се постигне наистина екологичен ефект на поносима за обществото цена. Председателят на БСК Добри Митрев също коментира, че трябва да се направи оценка колко ще струва на хората европолитиката за трансформация не само на икономиката, транспорта и енергетиката, а и на обществото. Трябва да се оцени и загубата на работни места от ликвидирането на цели сектори, посочи той, след като Терзиев преди това коментира, че изключването на петрола може да доведе и до закриване на "Нефтохим" и съществуващите данъчни складове за горива.