Как може да се печели от една мраморна глава

Общо дело, обща кауза на специалистите, държавата и общините - тези акценти поставиха на пресконференция в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН вчера археолози, реставратори, кметове при представянето на две от най-значимите  находки от теренния сезон през 2024 г.
За пръв път НАИМ показва предварително емблематични бъдещи експонати от традиционната годишна изложба - експозицията “Българска археология 2024 г.” ще бъде открита, както обикновено за Деня на археолога 14 февруари. Може би това ще стане постоянна наша практика, защото очевидно предизвиква интерес, а представяме и работата на реставраторите, които обикновено остават в сянка, коментира директорът на НАИМ доц. Христо Попов.
По думите му, мисията на НАИМ в общите действия е е да помага на общините за осъществяването на най-добри теренни проучвания, в реставрацията на находките, да дава идеи, основани върху принципите на науката.

Две са находките, показани вчера, от разкопките през изключително богатата на  археологически резултати 2024-та. Едната е реставрираната глава на мраморна статуя от римския период (II в.), открита през септември 2024 г. от екип с ръководител проф. Людмил Вагалински от НАИМ в канала на античния град Хераклея Синтика до Петрич, който миналата година бе един от най-нашумелите обекти у нас. Изложен бе и златен масивен начелник от конска сбруя с изображение на змия от гроба на тракийски владетел, открит край с. Капитан Петко Войвода до Тополовград от екипа на Даниела Агре от НАИМ с нейни колеги от Музея в Ямбол.
Фундаментът на дейностите, свързани с културното ни наследство, е научната част, общината може да има само ползи, ако работим заедно с археолозите и с държавата, от която за съжаление все още идват проблеми, заяви кметът на Петрич Димитър Бръчков. А според зам.-кмета на Тополовград Хараламби Мочев и малките общини имат шанс за развитие на културния туризъм, когато работят със сърцати археолози като Даниела Агре, която има множество сериозни открития в района, включително на уникален за земите ни тракийски владетелски дом. Само за няколко часа посетителите са били над 2000, което не е виждано в Тополовград от 30-те години на миналия век. Златните предмети от селото са от гроб вероятно на тракийски владетел, живял през втората половина на II в., и се надявам този път находките да бъдат показани в целия им блясък, а не както стана с женския гроб при Синеморец, откъдето съкровището още не е изложено в комплексен вид, обясни Агре.
Нашата професия наистина остава по-скрита за публиката, но ролята ни е да върнем автентичния блясък на находките,  при това без да има наше авторство, каза Ренета Караманова от НАИМ, чието дело е реставрацията на главата от Хераклея Синтика. Самата статуя тежи повече от половин тон и е трудна за пренасяне и реставриране. Това е втората статуя, намерена там миналата година, първата се реставрира в музея в Петрич. В НАИМ искаме реставрацията да не е просто занаят, а цялостно научно проучване на находките, да сме в помощ на колегите, още повече, че в БАН има специалисти от различни науки, добави гл. ас. Петя Пенкова, на която всъщност се дължи показването пред публика на множество експонати от доста години насам.

Между археолозите и общините отдавна е намерен общ език, имаме добро законодателство, но проблемите с държавните институции са големи, каза проф. Вагалински. Парите за разкопките през 2024 г. дойдоха едва в края й,  в последните години имаме проблеми с теренните проучвания, обясни доц. Попов. Миналата година парите за археология в бюджета са били едва 2,5  млн. лв., като за тази година например трябват 10 млн. лв. за разкопки и 16 млн. лв. за консервация и реставрация. Всички очакват новия вариант на бюджет за тази година с надеждата, че нещо ще бъде добавено.
Много сбъркан е начинът, моделът на отпускането на парите, смятат археолози и общинари. Голямата бюрокрация, минаването през множество инстанции дори на спечелили конкурсите проекти, забавянето на договорите всъщност накрая се отразяват пагубно на самите обекти,  подчерта Христо Попов. Ако не ни помагат, поне да не ни се пречи, повториха няколко пъти участниците в пресконференцията. До появата на нов бюджет сега няма време да се променят бюрократичните правила, но би трябвало парите за археология да се извадят от капиталовите разходи, защото усвояването им става невъзможно, обясниха те. Средствата за разкопки да бъдат получени навреме за активния сезон, а не през зимата, настояват те.
В дългосрочен план е крайно необходимо да спре работата на парче. Не може парите за даден обект да се отпускат за един месец, а догодина да се пуска нов проект, би трябвало той да е със срок поне 3-5 години. В други страни проектират археологическите си дейности дори с 25 години напред.
Освен всичко, наблюдаваме и голямо недоверие към археолозите от страна на институциите, добави доц. Вагалински. Ние не сме частни дружества, а работим за нашата държава, заяви той. Ту вчера, ту днес; ту тук, ту там, пишат дори, че сме продали я на японци, я на американци Панагюрското съкровище, възмути се Петя Пенкова.
Пренебрежителното отношение към реставраторите пък, които в България са подготвени на световно ниво, е накарало мнозина от тях да заминат на работа в чужбина и у нас вече се усеща недостиг на кадри, обърна внимание Христо Попов. За известно време дори е била спряна учебната програма за археологическа реставрация в Художествената академия, едва сега е възстановена.
В  страната музеите, а и общините, са оставени сами да се спасяват - да се измъкват сами за косите от блатото като барон Мюнхаузен, каза още директорът на НАИМ. Не се отпускат държавни средства за витрини, за климатизация на помещенията, а за съкровищата на страната ни, изложени в музеите, не е направена дори застраховка, няма евакуационни планове.  
По повод на широко тиражираните у нас притеснения за Панагюрското съкровище и другите наши ценности, които сега са изложени в музея "Гети" в пламналия в огън Лос Анджелис, участниците в разговора категорично заявиха, че този музей е  изключително добре обезопасен и никакъв риск за експонатите ни няма. Те ще се върнат в България през март. Оказва се, че гостуващите навън наши експозиции в последно време се правят главно заради получаваните от това пари, а не толкова за пропаганда на културното наследство на България по света, както е било преди.
Ситуацията може да се определи като повече от абсурдна, като се има предвид, че България е призната за една от трите най-богати на културно наследство страни в Европа наред с Гърция и Италия. По нашите земи фактически се наслагват културни пластове от 7 епохи - от праисторическите времена до днес. Мога да добавя, че би трябвало проучването, реставрирането, опазването и показването на тези ценности да бъде изведено като национален приоритет, обект на национална стратегия  с отделни раздели за образование и подготовка на кадрите, за проучване и реставриране, за социализиране и накрая - за културен туризъм по конкретни дестинации из страната. От такъв национален приоритет бедна България би могла да печели милиарди.