Почитатели на умереното пиене

- Симо, забелязал съм, че ти като пиеш една ракия, ставаш много особен – нещо те тика към откривателства мащабни и велики. Помня, че веднъж пи сто грама и веднага започна да правиш план как ще засаждаш лимонтузу, за да поникне богата реколта от лимони.
- Наистина идея велика, Гошо! Перспективна и магистрална, дано правилно съм употребил последната дума! Ако бях малко по-настоятелен и активен, сега нямаше един лимон да внасяме от чужбина, а сами щяхме да си ги добиваме.Ама после нещо се разсеях...
- Друг път, пак си спомням, пи една ракия и започна да конструираш пръскачка за лозе, която същевременно може да боядисва и стени с латекс. А като й се смени накрайникът – можела и да подстригва хора и пудели...
- Абе аз щях да доведа докрай тази моя идея колосална, ама тогава се намери приятел от казармата, който ми дойде на гости с два бидона от неговото вино, и докато го изпием, малко се разконцентрирах. Ама пак ще подхвана скоро изобретението, та нацията да ми е благодарна.
- А помниш ли, когато пихме тук, в капанчето, по гроздова, и ти реши, че ще отглеждаш кокошки на балкона?
- И две козички бях заложил в проекта. И място им бях намерил за отглеждане. Ама жената, тази проклетия, прекъсна полета на моя ентусиазъм и каза да избирам между балконското животновъдство и нея. А сега можех да снабдявам микрорайона с яйца и мляко...
- А помниш ли...
- Не ме връщай, Симо, към спомени сърцераздирателни, та да се разстройвам, а ми кажи ти, като си толкова отворен, какво правиш след една ракия?
- Като всеки човек мъдър, започвам да си мечтая за втората. Ето, това правят разумните почитатели на умереното пиене. Че после, като донесат и третата, много мъдро заключавам, че четвъртата трябва да ми е последна... И никога не си губя времето в мечти по грандиозни проекти, които няма бял свят да видят – нещо, което правиш ти...