София след посещението в Скопие

Зорница ИЛИЕВА

Преди седмица българският премиер направи официално посещение в Скопие. Много експерти и коментатори у нас предупреждаваха, че решението му за визита в този момент е прибързано и няма да осигури условия за отстояване на националните интереси по вековния т.нар. македонски въпрос.

На преден план обаче излязоха амбиции за "постигане на позитивни резултати, каквито не е имало през последните години". Обяви се механизъм за "надграждане", "нов подход" и "проекти за бъдещето". На практика се получи сблъсък с дипломатическа игра, която определено изисква друг вид енергия, независимо от демонстрирането на добра воля от нас. И без да се отчита, че срещата с новия премиер на РСМ Ковачевски се осъществи едва ли не часове след гласуване на правителството му. Остана съмнението, че бързането е с цел да се постигне планирана деескалация на съществуващото напрежение в отношенията между България и РСМ, което в крайна сметка да доведе до отмяна на т.нар. вето в обозримо бъдеще.

Все пак не друг, а посланичката на САЩ в Скопие, Н.Пр. г-жа Кейт Бърнс, която се срещна с Ковачевски след избирането му, е заявила: "Ние сме силно заинтересовани от намиране на решение на ключовите въпроси, включително започване на преговорния процес на РСМ за членство в ЕС". Допълнението е за "насърчаване на сътрудничеството между София и Скопие, за енергийната независимост на РСМ, за отблокиране на процеса за членство в ЕС".

Кирил Петков тръгна с "багажа" на единодушно приета позиция на страната ни за потвърждаване на условията за започване на преговори за присъединяване на РСМ към ЕС. Без срокове, но с реални резултати при изпълнение на нашите условия. При проведените срещи на място се оказа, че предварително е съгласувано поведение да се избягват щекотливите въпроси.

От Скопие обявиха, че за "език и идентичност няма да се преговаря" и че "историята е поставена на заден план". Това бе не само потвърдено от българската делегация, но и отстоявано при срещите. Прие се за "добра воля", че химнът на РСМ при посрещането на премиера ни от министъра на външните работи Буяр Османи бе изпълнен без куплета за Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и Крушовската република.

Последвалите оценки за добрите намерения на нашия премиер останаха в рамката на "вие не сте балканец, идвате на секундата" и "чакахме го за среща в залата на българското посолство повече от час, а той дойде за 10 минути и не успяхме нито да зададем въпроси, нито да попитаме за защитата на нашите права като македонски българи, нито получихме отговор дали ще ни впишат в конституцията на РСМ". При положение, че защитата на македонските българи е едно от условията на София. Да не говорим за официално признаване на насилието върху тези хора по време на титовизма.

Всъщност, констатацията, че "не е балканец", идва от президента на РСМ Пендаровски и няма как да не е сигнал, когато се изрича на такова ниво. Който може, да тълкува. А огорчението на организациите на македонските българи определено ще остане на съвестта на онези, които са организирали срещите и са поставяли приоритетите. 

Нормално е да има интерес, защото Македония не е само наша вековна кауза, не само е идея, за която са отдавали и живота си хиляди българи през десетилетията, но е и единственото обединяващо дело между общество, власт, партии, институции. Това би трябвало да се знае от всеки управляващ у нас. Сигурно затова и социалните мрежи избухнаха, след като се чу това-онова за срещите на г-н Петков в Скопие. Да не говорим за надписите "Киро е предател" и "Македония е България", с които осъмна офис на ПП. А и някои други ключови места в София. 

Като цяло оценките за посещението са положителни. Принципно позитивните резултати са желани и дават надежда за различно бъдеще. Бъдеще без насаждан език на омразата.

В тази връзка не бива да се забравя, че по-голямата част от редовите българи остават с "един народ в две държави". Но точно това явно се загърбва с инициативи за "историята остава на втори план", т.е. на заден план. За радост на управляващите в Скопие. Не за македонските българи, нито за близо 2 милиона наследници на бежанците от Повардарието и Егейска Македония у нас.

Общата ни история поне до 1945 г. е втъкана в гените на българския народ и замитането й под килима няма как да се приеме от обществото ни. Без значение, че има възможност да се реализират идеи като български ВВС да охраняват небето на РСМ (с какви самолети?), обучение на военни лекари и офицери в наши институции, общи туристически пакети, по-големи квоти за студенти от РСМ у нас, общи културно-образователни проекти, експертна помощ при започване на преговорния процес за членството в ЕС, нова газова връзка при Гюешево/Зидиново, отваряне на граничен пункт "Клепало" (да бяхме го направили от наша страна преди това), потвърдено сътрудничество в науката, спорта, здравеопазването, социалните политики и т.н.

На преден план в отчета за постижения при това пътуване на премиера ни в Скопие обаче остана обещанието за откриване до 60 дни на въздушна линия София-Скопие, която се оказа, според публикувани информации, доста по-дълга, чак до Ню Йорк и Торонто. Приветстваме, въпреки скептични мнения, че това е "надут медиен балон". Явно този "морков" идва от далече, защото разрешение за такива полети не идва всеки ден. Другото е прословутият коридор щ8, който, ако се реализира, ще свърже с нормален път и жп линия София със Скопие. Тя, линията, стои още от времето на Цар Борис III, че даже и тунелите са построени тогава. Свързването на Черно с Адриатическо море и оттам - до Европа, е важен проект, който за нас има и стратегическо значение. А дано! 

Плюсове и минуси

Всички тези наистина положителни визии и проекти не могат обаче да покрият явни гафове или непрецизирани слова и действия при това "ново начало" в нашите отношения с РСМ.

Объркано обяснение за "фашистки режим", и то в България, не е нищо друго, освен наливане на вода в мелницата на македонистите. Да приемаш предложения за промяна на състава на историческата комисия е просто допускане на неприемливи компромиси. Да няма твърда съпротива при тълкуване на исторически факти? Отчита се като успех изпращане на нота до ООН, че РСМ "няма териториални претенции към никой от съседите". Дано в стратегически план това се окаже полезно, защото самото име "Северна Македония" не е особено приемливо за нас. И Пиринска Македония е на север. А и в конституцията на Скопие името на държавата е РСМ. Да не почетеш гроба на Гоце Делчев в черквата "Св. Спас" в Скопие е повече от недалновидност. Означава бягство от онова, което си поставил "на втори план". И създаваш чувство на неудовлетвореност у българите. 

Негативните наслагвания в нашите отношения с Повардарието през годините, често подкрепяни от чужди сили, са сериозна пропаст и поставянето на мост над нея ще изисква единство, мерене на всяка стъпка, внимателно преценяване на "посланията от Скопие" и сигналите, които се поднасят.

Като се прочетат изказванията на президента Пендаровски след срещата му с Кирил Петков, розовите очила би трябвало да се свалят. А медийната възхвала на премиера ни на фона на подчертаване на "твърдата линия на президента" нима е случайна? Как да се възприема казаното от Ковачевски "да се сниши гласът на омразата"? Не трябва ли да се ликвидира? Икономизацията на отношенията е добра политика, но не е "откриване на Америка". А ако е за сметка на отстъпки от отишлата на заден план обща история? Къде остана кражбата на историята ни? Има над какво още да се разсъждава.

Днешното общо заседание в София на двете правителства може би ще даде отговор на повечето въпроси, които се задават и у нас, и край Вардара. Ще се одобрят съставът и графикът на четирите работни групи по икономически, инфраструктурни, културни, включително образование, въпроси и европейска интеграция на РСМ. Водещи ще са съответните вицепремиери и министри, както и експерти от институциите с отношение към темите. Само историческата комисия остава като "енигма", както пишат в Повардарието. Може и в София най-после да има посланик на РСМ. Може и да пием повече вино от Тиквеш, както се говори. Добро е. 

София, Скопие и Западните Балкани 

Всъщност, разсъждения, внимание и неотклонни наблюдения изискват и събитията, на които сме свидетели в региона. В Черно море не може да се хвърли въдица и да не се попадне на военен кораб. Няма значение дали е натовски или руски. САЩ и Русия играят геополитически шах, който засяга и Балканите. Не е само около Украйна, където има и етническо българско население. Пък е и близо до нас. 

На 17 януари президентът Ердоган бе в Тирана, откри квартал от новопостроени с финансова подкрепа от Турция жилища за загубили домовете си по време на земетресението от 2019 г. албанци мюсюлмани. Посети и нова джамия. Обсъди двустранните отношения с премиера Еди Рама, включително и за съгласуване на идеята му Анкара да е "медиатор" за изход от натрупани нерешени проблеми в региона, особено в Босна и Херцеговина. Там е "сърцето на Турция", както често казват различни лидери от Босфора. Не е случайно. Напротив, има пряка връзка със старите тези на неоосманизма. На 18-19 януари гост на Ердоган бе "старият приятел Вучич", както често се изразяват в турската столица. Основното е постигането на посредничество в кризисни разговори с участието на всички партии в БиХ. И то след изборите в Сърбия през април. Присъединяването на РСръбска към Сърбия изобщо не се изключва от редица анализатори по цял свят. Целокупният Запад определи действията на Додик, радващ се на подкрепата на Русия и Китай, за недопустими и му наложи традиционните санкции. ЕС заплаши, че ще спре помощта за БиХ. Според изявления в турски медии Ердоган вече имал подкрепа от страна на Еди Рама, Додик, а вече и от президента Вучич. Нещо като предложението да е посредник между Русия и Украйна, което Москва гледа под вежди. 

На този фон външният министър на Гърция Дендиас също се включи в дебата за "тревожното развитие на процесите в по-широкия регион на Западните Балкани", и особено в БиХ. Но той бе категоричен, че "неоосманизмът не може да е бъдещето на Западните Балкани". Сигналът към Анкара е ясен, и то след посещенията на Ердоган в Тирана и Белград. При посещението си тези дни в Прищина Дендиас е заявил, че Гърция ще "надгради офиса на Косово в Атина в служба по икономически и търговски въпроси". Както винаги, гърците първо "надграждат" с икономика при съседите. Сега ще свързват Западните Балкани с Трансадриатическия газопровод (ТАР), част от южния газов коридор. Настояват и визите за Косово да паднат. След Косово на 21 януари Дендиас бе в Загреб, на 28 януари е в Белград. Тогава с него ще е и премиерът Мицотакис. Има какво да си говорят Мицотакис с Вучич, но едва ли на гръцкия премиер ще му е така лесно като в София.

Отношенията между Белград и Атина са в "период на изпитание" и не е само Косово. Впрочем, точно в Гърция открито се казва, че Зоран Заев е "най-прогръцкият политик на РСМ", и то след като опозиционният лидер Мицковски от ВМРО-ДПМНЕ започва всяка своя реч в Собранието с "Да живее Македония". Нищо, че бил "омекотил тона" при срещата с Кирил Петков.

Да, наистина има над какво да се разсъждава в София.