Новите баланси

Зорница ИЛИЕВА

Каквото и да ни говорят у нас, свидетели сме на събития които дълбоко разклащат трона на утвърдения от десетилетия хегемон №1 и на  доларизацията, която е една от основите на водещата му роля на международната сцена. Неудържимата инфлация допълва картината. На хоризонта са споразумения, които няма как да не предизвикат упадък и загуби не само на доверие, но и пренареждане на позиции и ред, който не е по вкуса на Вашингтон. Разбира се, че не е въпрос на дни, месеци или година, но кой до вчера можеше да си представи, че Макрон след завръщането си от Пекин ще заяви „трябва да намалим зависимостта”.

Интересен извод за глобалния финансов свят 

и коментар за щатския долар. Конкретните думи са „Европа трябва да намали зависимостта от долара, който има трансграничен имунитет”.  Допълва, че „Европа трябва да устои на натиска да се превърне в последовател на САЩ”. Подчертава, че „един от най-големите рискове пред Европа е да попадне в кризи, които не са предизвикани от нея”.

Какво е направил Си Дзинпин с Макрон в Китай, че така е обърната палачинката? Или може би е дошъл моментът да отговори с достойнство на унижението, което понесе Франция след като под носа на Париж съюзникът САЩ отмъкна сделка за 90 млрд. за доставка на ядрени подводници за Австралия?

Изявленията на Макрон са пред списание Politico и френски журналисти в самолета на връщане от Пекин. В същото време придружаващата го Урсула фон дер Лайен е с граждански полет и претърсване на багажа на китайското летище.

Един от първите въпроси към френския президент е за тайванския проблем, който е трън в петата на Китай и съответно една от темите на дългите разговори между Макрон и Си Дзинпин. Според Макрон „Европа трябва да избягва да бъде страна в напрежението между Китай и САЩ по този въпрос”. 

Отново 1 на 0 за Пекин? 

Все пак ЕС е най-големият търговски партьор на Китай и стратегията на управляващите в Поднебесната е укрепване на търговско-икономическите връзки с Европа и останалия свят. Военно-политическите теми и проблеми са оставени на Москва. Определено в тази посока е постигнато разбирателство при неотдавнашната среща на Путин със Си Дзинпин.

След това 3-дневно посещение на китайския лидер в Москва, необичайно дълго за ръководител на такова ниво в днешното сложно време, светът осъзна, че Пекин е изоставил относително неутралната си позицишя в горещия конфликт на украинска територия и е започнал открито да подкрепя Русия. За обединения Запад прощалните думи на Си към Путин „има промени и ние сме тези, които заедно движим тези промени” звучат повече от обезпокоително. В такава ситуация Макрон се връща към тезата, че Европа трябва да се стреми към стратегическа независимост и „Европа, водена от Франция, следва да бъде трета суперсила”.

От изграждането на такава независимост определено зависи дали ще може да се избягва въвличане в кризи, които не са европейски. Всъщност това са тези, които Китай отдавна лансира за отношенията между Европа и САЩ. Препоръката на Пекин бе „Европа да бъде самостоятелна и независима”. Особено във външната си политика. Сега Макрон казва, че не е в интерес на Европа да ускорява кризата в Тайван. Свръхреакцията на Китай към САЩ във връзка с Тайван трябва да е само сигнал да се следят събитията, но и да се взима страна. Достатъчна е зависимостта на Европа от САЩ в областта на въоръжаването и енергетиката. 

Отново Макрон поставя в дневния ред на Европа въпроса за „укрепване на отбранителната европейска промишленост”, но акцентът е върху „самостоятелност”. И за капак, след като оповестява, че „зависимостта от долара трябва да намалее“, Макрон заявява, че „ако напрежението между двете свърхсили ескалира, ние няма да имаме време и ресурси да финализираме стратегическата си автономия и ще станем зависими”. Значи време няма. Новата Студена война е в ход. Щраусови пози не променят хода на събитията.

А събитията следват едно след друго 

Даже се застъпват. Бразилия и Китай се споразумяват за търговско-икономически отношения с юани. Следващите дни Лула ще е в Пекин. Китай събра в Пекин външните министри на Иран и Саудитска Арабия и то след като светът разбра, че те ще нормализират отношениаята си и ще възстановят дипломатическите връзки. Китай отново е посредник и разплащанията между тези страни, предимно в енергийния обмен, ще бъдат също в юани. 

Саудитска Арабия кандидатства за членство в БРИКС. ШОС също е на хоризонта. Имало и опашка, начело с Египет. Йеменската информационна агенциая САБА съобщава, че саудитски представители  са се срещнали с представители на йеменското съпротивително движение на хусите и страните са стигнали до края на всеобхватен мирен план. Официално ще се сложи край на  войната в страната.

Дългата ръка на Пекин и Москва явно и тук е била задействана. Обявено бе в представените неотдавна стратегии за външна политика и на двете страни. За Йемен е било договорено вдигането на строгата морска и въздушна блокада, прекратяването на 8-годишната агресия, възстановяване на националните права на държавата, изплащането на заплатите на служителите и т.н. Ройтерс съобщава за пълното отваряне на контролираните от хусите пристанища и летището в Сана, както и напускането на чуждестранните сили.

Вратите за прекратяване на войната в Йемен, която бушува от 2014г, са били отворени в Пекин, а вятърът за тази промяна и регионално сътрудничество задуха след споразумението между Иран и Саудитска Арабия. В същото време Сирия  възстановява позиции в арабския свят и по предложение на Саудитска Арабия отново ще бъде сред Арабската лига. Москва посредничи за нормализиране на отношенията между Сирия и Турция. Външният министър на Турция, Чавушоолу, вече обяви, че през май в Москва ще има среща на външните министри на Русия, Турция, Иран и Сирия по въпросите за Дамаск.

Както и да се коментират тези събития, 

става все по-ясно, че оформящият се многополюсен световен баланс върху Западна Азия, Саудитска Арабия и страните от Персийския залив всъщност откъсват държавите от САЩ и Израел. Решават се кървавите рани на региона в сътрудничество с Китай, Русия и Иран. Доскоро никой не можеше да предвиди, че лидер на хусите, Мохамед Али-ал-Хути  и посланикът на Саудитска Арабия в Йемен могат да си стиснат ръцете.  Въпросът е кога и къде ще се състои следващото стискане на ръце.

Неслучайно в Брюксел хиляди протестиращи пред сградата на НАТО скандираха „НАТО не си играй на руска рулетка в Украйна”. И „НАТО спри се”. Дано.

Клуб "24 май"