БНБ недомлъвки

I. Постановка

В изпълнение на своята част от официална разяснителна процедура наскоро БНБ публикува списък от „Въпроси и отговори“ (достъпни на страницата на БНБ в Интернет и условно реферирани като ВиО по-долу), свързани с приемането на страната ни в еврозоната. Формулирани са повече от стотина въпроси (112 бр.), на които са предложени отговори.
За читателя би било по-удобно, ако въпросите бяха номерирани по подобие на аналогични юридически документи (закони, наредби и други подобни). Не се забелязва някаква систематизация и структуриране. Въпросите са от различен характер – елементарни, технически, учебникарски, специфични за дейността на БНБ и дори строго професионални.
Трябва да се признае старателното отношение към проблема от страна на авторите на ВиО, както и стремежът им да засегнат колкото се може по-голям кръг от въпроси, свързани най-вече с конкретната проблематика при преминаване от един монетарен статут към друг.
Цел на настоящия коментар е дискусията на отделни избрани отговори на поставени (както и на непоставени) въпроси от БНБ във ВиО, които са от съществено значение за евентуалното непосредствено бъдеще на страната ни в еврозоната.

II. Проблемни интерпретации и съзнателни пропуски

(1) Въпрос във ВиО: „Какви са ползите от еврото?“

БНБ привежда хипотетични и дискусионни ползи и избягва категорично да дискутира рисковете от преждевременно и непремерено включване към еврозоната. Например, първо, ускорена конвергенция на вътрешното ценово равнище към средноевропейското; второ, продължителен подтискащ натиск върху конкурентоспособността на местното производство поради систематично изпреварващо нарастване на разходите за труд; трето, изпреварващо презгранично изтичане на местни капитали. По данни на самата БНБ през последните пет години (2020-2024 г.) притокът на чуждестранни капитали у нас е 29 млрд. евро, докато изтичането на местни капитали в чужбина е 38 млрд. евро, т.е. с една трета повече!
Въпросът, който изисква ангажиран отговор, е: Какво би било поведението на местното население и местните производители, ако тези рискове се оправдаят в определена степен и социално-икономическото напрежение системно нараства?
Би било редно БНБ да проявява интерес към оценката на риска!

(2) Въпрос във ВиО: „Ще се покачи ли инфлацията от въвеждането на еврото?“

БНБ съзнава, че „… заради догонващия икономически ефект и по-ниските цени в България в сравнение с ЕС… инфлацията у нас расте“. Няма и дума за величината и продължителността на възможния изпреварващ прираст на цените у нас и какви биха били последствията в социално-икономически план. Вместо това БНБ предпочита да говори за „… минимален ефект върху повишаването на цените… от самото въвеждане на еврото“. Привеждат се пренебрежимо ниски числа за т.нар. ефект от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията, а се избягва проследяване на степента и скоростта на ценова конвергенция и нейната поносимост от населението. Например през първата година на членство на Хърватия в еврозоната (2023 г.) вътрешното ценово равнище се придвижва до средното за ЕС с 2,1 процентни пункта, докато за предходните три години (2020-2022 г.) ценовата конвергенция е общо с 1,3 процентни пункта! При това Eurostat оценява, че през 2022 г. потребителските цени в Хърватия са 72,6% от средното ценово равнище в ЕС, докато у нас през 2023 г. същото съотношение е 59,2%, т.е. ценовия път у нас към европейските равнища е много по-дълъг и по-труден.

(3) Въпрос във ВиО: „Как ще се променят резервите на банките в БНБ?“

От 1 юли 2023 г. БНБ увеличи изискването за поддържане на минимални задължителните резерви (МЗР) на търговските банки (ТБ) на 12%. Преценката на БНБ бе, че кредитната политика на ТБ е разточителна и съдейства за стимулиране на инфлацията, поради което се премина към въпросната регулаторна мярка, т.е. замразяване на по-голяма част от разполагаемите финансови ресурси на ТБ във вид на МЗР. При преминаване към еврозоната ще се следват банковите регулации на Европейската централна банка, чиито изисквания са за поддържане на МЗР от 1%, при това при по-ниска база. Сдържаната оценка на БНБ, направена във ВиО, е, че въпросният преход ще освободи „около 15 млрд. лева“, т.е. примерно 15% от кредитите в страната. През последните пет години средногодишният прираст на кредитите в страната е 8,7%.
Увеличението на разполагаемите от ТБ финансови ресурси от освобождаване на МЗР би довело до чувствително нарастване на кредитирането, което в съответствие с финансово-икономическата теория и практика би следвало да стимулира прираста на цените.
В следващия въпрос във ВиО БНБ привежда очакването си „… освободеният за банките ресурс … да продължи да се поддържа в баланса на БНБ …“. Аргументацията е свързана с бъдещо олихвяване на поддържаните от ТБ резерви в БНБ, което ще ги превърне в „практически безрисков актив, който към момента предоставя положителна доходност“.
Подобна аргументация се опровергава от собствената практика на БНБ. Ако очакванията са правдоподобни, защо е било необходимо административно да се увеличава процентът на МЗР, когато пазарната мярка за олихвяване на резервите би свършила същата работа? Меко казано, подобна аргументация звучи прекалено неубедително.

(4) Въпрос във ВиО: „Какви промени могат да се очакват в динамиката на парите в обращение?“

Към края на 2024 г. парите в обращение у нас са повече от 31 млрд.лв., и то е относително най-високо в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които са членки на ЕС. БНБ оценява, че при включване към еврозоната парите в обращение ще намалеят чувствително „… вследствие на трансформирането им в депозити в банковата система с цел по-лесно превалутиране в евро“. В подкрепа на своето очакване БНБ привежда информация за сравними с нас страни, при които парите в обращение при включване към еврозоната „…са спаднали с 40% до 50%“.
Ако приемем като достоверно приведеното очакване, то финансовите ресурси на ТБ биха се увеличили с допълнителни близо 15 млрд. лв. (намалението на парите в обращение), т.е. общото увеличение на финансовите ресурси на ТБ (съвместно с намалението на МЗР) би било примерно 30 млрд.лв. По данни на НСИ инвестициите в страната („Бруто образуване на основен капитал“) за 2023 г. са 35 млрд.лв., а за 2020-2023 г. са 27 млрд.лв. средногодишно. Неконтролируемото вливане на финансов ресурс, който е сравним по величина с годишните инвестиции в икономиката на страната, би причинила, меко казано, съществени управленски неудобства.
БНБ се разсейва, срамежливо мълчи и не забелязва посочените съотношения, както и евентуалните социално-финансово-икономически въздействия и последствия.
Въпрос към БНБ: „Редно ли е БНБ да игнорира поведението на сравними с нас страни от ЦИЕ (Полша, Чехия, Унгария и Румъния), когато става въпрос за включване към еврозоната?“
Сигурно е, че БНБ поддържа контакти със свои колеги от посочените страни. Сигурно е също, че те обменят информация помежду си. Сигурно е, че има аргументи и съображения, които се споделят от тези страни и които ние е редно да знаем.

III. Заключение

Едно представяне, което се стреми да оправдае определена фикс идея, може лесно да се превърне в манипулативен и заблуждаващ инструмент за целенасочено въздействие.
БНБ трябва да служи не на правителства, избирани със съмнителни критерии, нито на случайно пръкнали се политици, а на народа си!
БНБ остава в дълг към страната и народа си!

Икономически живот