Юбилейна изложба на Владимир Кондарев

След всяка поредна изложба на художника Владимир Кондарев ме е впечатлявала неговата несекваща енергия и желание да експериментира с формите и материала, да търси естетическата провокация, нови решения и нестандартни ракурси.
Между две последователни експозиции в София той подготви и два каталога. Единият съдържа 44 картини - креда, цветен молив, акварел, туш, перо, смесена техника, а другият, който сега поема в ръцете си читателят, съдържа 90 негови работи - акварел и живопис. Каталозите са своеобразно резюме на досегашните търсения на този интересен творец.
Можем да говорим за няколко групи творби, в които се концентрират търсенията на живописеца. Най-впечатляващата представлява пейзажи от неговия роден край - Чирпан и околностите му, Стара Загора, както и отечествени пейзажи въобще. Характерна е упоритостта на художника да покаже излъчванията на родното през очите на пролетната меланхолия или зимния пейзаж, есенната приказка или лятната кърска жега. Много красноречиви в това отношение са "Пролетно ухание", "Бели хълмове", "Идва вечерта", "Пътят към дома", "Зима".
Специално трябва да откроим един цикъл от живописни и акварелни творби, посветени на духа на българското село. Става дума за "Гроздоберът", "Момино платно", "Пейзаж от Средно Градище", "Момино село", "Момини двори", "Сияещо село I", "Сияещо село II", "Младо вино", "Улица в Средно Градище" и т.н.
В поредицата селски пейзажи или творби, в които Кондарев търси излъчването на българската национална идентичност, трябва да откроим и други две работи - "Домът на Яворов - Чирпан" и "Галерия Манев". Към тях естествено се прибавят портретите на Васил Левски, Георги Данчов-Зографина и на Димитър Данаилов-Моряка.
Почти във всяка изложба на Владимир Кондарев присъстват и портрети на жени или рисунки на голи тела. Тук споменаваме "Елена", "Даная", "Розов свян", "Самодива", "Портрет на Стефка", "Муза" и др. Очевидно за него жената е всеобемащ символ на хармонията, любовта, състраданието, добротворството. За Кондарев българската жена е Пиета.
Какъв е отговорът на художника на грубата парвенюшка действителност, която убива всички светли пориви - лъчението на вътрешната светлина, нежността, състраданието и доброчестието? Не съм сигурен, че нашият автор познава философията на Лао Дзъ, но очевидно като него е разбрал, че мекото е по-силно от твърдото, водата побеждава камъка, любовта прогонва страха.