29 Декември 2024неделя16:46 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

СЪБИТИЯ НА "СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ"

90 ГОДИНИ ФИПРЕССИ

/ брой: 66

автор:Олга Маркова

visibility 3031

Малцина знаят, че най-авторитетната и най-старата Международна федерация на филмовата преса в света, две години по-възрастна от "Оскар"-ите, е ФИПРЕССИ. Тази година имахме удоволствието да честваме и у нас, в рамките на 20-ия "София филм фест", 90-ия юбилей на тази отговорна и твърде рискова институция, подкрепяща с всички възможни средства седмото изкуство. Създадена през 1925 г. от френски и белгийски журналисти, които пишат предимно за кино, още от времето на Великия ням, тя поема настоящето и бъдещето на "новоизлюпеното" изкуство в свои ръце, поставяйки си за цел да информира и възпитава хората със силата на фотогенията и монтажа.
По този повод на специална пресконференция с участието на известния критик Клаус Едер - дългогодишен генерален секретар на ФИПРЕССИ и на журито на тази организация на настоящия фестивал - Гидеон Кутс (Франция), Есин Кючюктепепънар (Турция) и Пенка Монова (България), се състоя интересен и вълнуващ разговор по проблеми на киното и за ролята на критиката във филмовия процес. Засегнати бяха редица любопитни въпроси: в какви случаи е необходимо мнението на критиците; доколко то би трябвало да се съблюдава; кога е полезно и от кой момент може за започне да вреди... Не си спомням досега у нас да се е провеждал такъв професионален разговор. Така че, макар и кратък, той бе наистина полезен. Отдавна сме свикнали с дежурни мероприятия по време на наши фестивали, които не внасят нищо ново нито в съответното изкуство, нито в културния ни живот.
И тъкмо по тази причина сдържаното и същевременно вълнуващо експозе на Клаус Едер, който вече се беше снабдил с голямо количество дискове на български филми, заинтригува всички ни. "Когато за първи път дойдох в България, сподели той, картината във вашето кино бе жива и динамична: гледах чудесни игрални филми; запознах се с някои от техните автори като Рангел Вълчанов, Методи Андонов и др., както и с критици; даже бях на почивка в станцията на СБФД в Созопол. Тъкмо този дух на приятелство и обмен на мнения искам да продължи да съществува и днес като креативна атмосфера във всички инициативи и журита на ФИПРЕССИ... Сега тази организация участва в повече от 70 международни фестивала (от Европа до Америка и Азия), където хората говорят на разни езици и не винаги се разбират. Но всички те са обединени от един общ език - този на Киното. Това създава и предпоставки за подпомагане на неговите творци. Винаги съм се стремил да изградя световна мрежа от приятели, които да съдействат за развитие на филмовото изкуство."
Усещайки вълнението на Клаус Едер, кинокритикът Гидеон Кутс, вицепрезидент на Организацията на филмовата критика във Франция, духовито отбеляза, че неговият колега "си е институция в рамките на самата институция". Той подчерта дългогодишните връзки между френските и българските творци. "След всеки филм, който гледам тук, дори и да не е български, добивам български привкус. Този фестивал е твърде значим и за вас, и за нас", заключи Кутс. Тук е мястото да отбележа, че още от 2003 г. "София филм фест" има и международно жури, и жури на ФИПРЕССИ, което свидетелства за стремежа на този форум към световен екран.
Турската критичка Есин Кючюктепепънар откровено изрази съжалението си, че досега не е била в България. "Вече сме украсени с мартеници и се чувстваме местни, отбеляза с усмивка тя. Щастлива съм, че в нашите срещи тук участват толкова кинаджии. Размяната на идеи и мнения с хора от различни части на планетата е велико нещо. Ние на Балканите сме свикнали всичко да вършим сами: и у вас, и у нас е така. Разговорите с колеги отварят по-широк простор за действие... Като представител на Гилдията на турските кинокритици (макар че нас не ни долюбват особено) с болка бих искала да споделя ограничаването на свободата на нашето слово. Някои мои колеги, които подписаха петицията за мир, в момента са обект на преследване. Би трябвало филмовите фестивали да бъдат по-свободно, по-независимо място." Попитана за днешното състояние на турското кино, тя отговори: "Известно е, че през последното десетилетие нашето филмово изкуство е във възход. Негови основни теми са тъмната страна на човешките същества и мрачното време, в което ни е отредено да живеем. Аз лично предпочитам онези филми, които се занимават с борбата на хората, а не с тяхната обреченост. Главният въпрос пред нас е: къде да застане човек в това проблемно време?! Един палестински поет бе казал: "Надеждата е най-неизлечимата зараза..." Трябва да продължаваме да се борим за свободата на словото и на изразяването."
Всички, които сме в професията "кинокритика", отлично си спомняме как по съветско време много колеги от Източна Европа имахме възможност да гледаме редица ярки западни филми и да участваме в международни кинофестивали тъкмо по линия на ФИПРЕССИ. Никога няма да забравя двете си визити през осемдесетте години в дома на Клаус Едер в Мюнхен. Целият му интериор бе превърнат в офис, където той сам вършеше дейността на организацията. За подобна напрегната работа наистина са необходими любов и преданост пред олтара на едно изкуство!
На въпроса "защо кинокритиците недолюбват филмите, които се харесват от масовата аудитория", Клаус Едер отговори: "Става дума за различни гледни точки. Нашата изисква по-сериозно познание. Редуцирани сме от по-ограничена мрежа от специализирани издания. Целта ни е близка до позицията на учителя: да посочим онова, което стои под повърхността, но не се вижда. По принцип подкрепяме автори на по-малки и неизвестни творби. Касовата продукция няма необходимост от нас."
    
ГЛОБАЛНАТА ФЕРМА

Доживяхме САЩ да рекламира България. Не мислете, че не сте разбрали. Всичко е точно: става дума за 47-минутния документален филм "Глобалната ферма. Епизод 1: България", включен в програмата на "София филм фест". Дело на американските творци Андрю Феърбанк - режисьор, и Къртни Гарет - сценаристка, той е заснет изцяло у нас, прославяйки красотата и изобилието на нашата природа. Любопитно е как са стигнали до този проект.
"Живеех във Венис, Калифорния, отговаря изпълнителният директор на "Ню Бояна" (най-голямото филмово студио в Източна Европа!) Ярив Лернер, продуцент на филма. Бях професионален плажен волейболист. Пътувахме из цялата страна по състезания. Къртни Гарет, една от добрите ми приятелки, също волейболистка, започна да се занимава с градинарство след края на кариерата си. Тя дойде да живее у нас и превърна поредния  ми двор в градина, с чиято продукция захранваше цял ресторант. Всъщност концепцията беше за ресторант с фермерски продукти. Страстта на Къртни в живота е градското градинарство; тя мечтае да преобрази всички морави в градини. Убедена е, че яденето трябва да е безплатно. И двамата държим на добрата, чистата храна. Събрахме се, за да създадем кинотворба (използвайки възможностите на студиото), чието послание към хората е: да въведем стари градинарски похвати; по-прости аграрни способи в модерния свят и с тяхна помощ да лекуваме телата и душите си с добра, пълноценна храна."
Реалност или илюзия? Не ни остава нищо друго, освен да гледаме филма. При очевидния си наивитет и любителска реализация той апелира добронамерено за спасяване на жизненоважни, съдбовни неща: преди всичко природата с нейните щедри дарове, към които се отнасяме твърде безотговорно. "В творбата съм вложила много любов, споделя Къртни. Искам да разкрия на света колко красота и енергия крие вашата дивна природа; колко прекрасни натурални продукти произвеждате... Убедена съм, че евтините съвременни храни ни струват доста скъпо."
Разбира се, необходимостта от чиста, полезна храна и от природосъобразен начин на живот са най-важните глобални екзистенциални проблеми. Спор няма! Той започва при намесата на правителствени личности с техните решения и концепции, при които личната облага е на първо място!
С цикъл от интервюта с обитатели на различни български села (Дръмша, Сърница, Розово, Ракитово...); с гъбари, млекари, мандраджии, овчари, розари, пчелари, собственици на фирми, режисьорката доказва пълното безхаберие и незаинтересованост на българските управници от колосалните, при това изключително полезни за всички ни усилия, които полагат опитни производители на истински хранителни продукти. Вместо да бъдат поощрявани, те са принудени да се отказват от занаята си или да емигрират поради липсата на обществена защита на техния труд и контрол от страна на държавата, отправяща към тях същите разпореждания, които важат за големите корпорации. На екрана прозира недомислието в политиката към земеделието и селското стопанство от страна както на България, така и на Европейския съюз. Държавните разпореждания не могат да бъдат еднакви за големите производители и за дребните стопанства - звучат изводите на всички интервюирани пред камерата герои. Но кой ги слуша? Техният глас е глас в пустиня. Известно е, че американският пазар, към който ние упорито се стремим с непрестанно разширяващата се верига от молове, е наситен с генномодифицирани продукти, а ГМО-то е най-страшното бедствие за човечеството! Спасете себе си и децата си, настоящето и бъдещето на вашата нация с екологично чисти храни, призовава филмът.

Клаус Едер (вляво)

"Глобалната ферма. Епизод 1: България"
Снимки "София филм фест"
 

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 43152

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 39883

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 43566

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 44167

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 42900

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 41243

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 38485

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 37472

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 59294

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 48563

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 43192

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 41538

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ