Звуковото замърсяване е опасно

Анализирайки задълбочено и всестранно процесите, произтичащи в обществото, още преди много векове митичният тракийски певец Орфей ги обобщава с думите "Светът може да бъде завладян с оръжие, но по-добре е с лира!" Символиката на тази фраза е толкова ясна, че не се нуждае от разгадаване и тълкуване. Далеч преди Достоевски - който утвърждава, че "красотата ще спаси света" - Орфей посочва, че вярната стратегия за развитието на човешкото общество е заложена не в бруталните прояви на грубата сила, а в силата на духовността!

Като принципна формулировка тази констатация изглежда лесно реализуема, но практически това не е така, понеже "война и култура не се правят без пари" (Уинстън Чърчил). Многостранният художествен продукт, създаван от сектора култура, е "стока със специално предназначение" - възпитаването и утвърждаването в бита на населението на високи морално-етични норми според общоприетите естетически критерии. А това пряко рефлектира върху проблемите на националната сигурност, понеже и най-съвършените оръжия се управляват от хора, чиято патриотична настройка не е без значение!

Пренесени в сферата на музиката, тези думи добиват следната реалност: 

- Желае или не, човекът непрестанно и ежеминутно е подложен на звуково "облъчване". За сърцето и за слуха няма "почивен ден" и ако не се пазят, те престават да му служат добре!

Благодарение на човешката недалновидност, дължаща се на патологичния човешки стремеж за максимална печалба, звуковият баланс в атмосферата непрестанно се нарушава. Това изисква цялото общество да се противопостави целенасочено и активно на този негативен процес. Въпреки че през годините човекът е оцелял, понеже притежава способността да се приспособява към неспирните природни промени, това не бива да ни успокоява, защото звуковият дисбаланс в атмосферата е коварен враг.

Във всички държави има министерства и граждански структури, чиято задача е да опазват природата на планетата Земя от замърсяване. Но звуковото замърсяване на атмосферата е извън тяхното внимание! А то е коварно, понеже е невидимо и по същество пряко кореспондира с киберзаплахите, осъществявани от подходящо маскирани трансгранични престъпни групи с цел получаването на по-големи печалби. Това налага незабавно да се предприемат ефикасни и своевременни предохранителни действия - с приоритет интересите на обществото, слагащи непреодолима бариера пред раковото заболяване, наречено "звуково замърсяване на атмосферата". "Тази защита изисква подобряване на законотворчеството по тази проблематика, което на този етап е незадоволително." (Комисар Явор Колев).

Защитата на атмосферата от звуково замърсяване може да се осъществява по много начини и аз ще предложа четири, в чиято ефикасност съм убеден: 

- Решително подобряване на акустичните условия в съществуващата - а и в предстоящата за създаване - културна инфраструктура. Може би е уместно да се създаде Държавна агенция "Културна инфраструктура", която по подобие на съществуващата ДА "Пътна инфраструктура" да се занимава с тази проблематика, за да се противодейства на звуковите престъпления;

- Наложително е възстановяването на съществуващата преди време обществено-държавна комисия към министерствата на културата и на търговията за осъществяването на професионално-звуков контрол. Упражняваният от нея контрол няма нищо общо с цензурата и погазването на личната артистична свобода, той по традиция ще бъде в унисон с демократичните принципи, регламентиращи интересите на обществото като приоритетни. Казвам това, за да се избегнат различните спекулации;

- След широко обсъждане от компетентното гражданско общество и упълномощените държавни структури трябва да се изработят и утвърдят категорични и балансирани общовалидни норми - особено за обществените и частните електронни медии - за защита на звуковата среда в България;

- Необходимо е да се проведе национална целенасочена рекламна кампания, която да подпомогне всеки човек да осъзнае своята роля в общата защита на звуковата среда в България.