Станислав Божанков разказва за болката

"За болката (една трудна колекция)" е насловът на изложбата живопис и графика на Станислав Божанков, която се открива с вернисаж на 6 март от 17,30 ч. в Къщата музей "Димитър Пешев" в родния град на художника - Кюстендил. В навечерието на събитието Станислав Божанков споделя своите емоции и размисли, породени от посещението му в Освиенцим, този, "сам по себе си, Музей на Общочовешката Рана".

"В настоящата изложба са показани работи от няколко цикъла с особено значение за мен. И не само защото преминават през цялото ми присъствие и тематика, не само защото са част от технологичните ми експерименти, но и защото са болезнено локализирани в началото на пътя ми като художник. Сериите "Портретувани фосили", "Предчувствия за портрет" и "Опит за летене", възникнали в средата на 90-те години по време на следването ми в Академията за изящни изкуства в Краков, са продължени в посланията си със съвсем новия и непоказван все още цикъл "Кошмари" (2024). Пряката причина е едно мое посещение в концентрационния лагер в Освиенцим, близо до Краков.
Самите работи се появиха съвсем спонтанно и, разбира се, след шока и дългата, макар и невидима, травма от видяното и почувстваното там - в самия център на ада. Травма, преживявана постепенно и преодолявана интелектуално и емоционално по единствено възможния начин - с добри енергии и удвоена креативност. Освиенцим - един, сам по себе си, Музей на Общочовешката Рана, една трудно разбираема колекция на болката, поставена във времето като срамно свидетелство за свирепа нецивилизованост. След Моцарт, Гьоте, Бетовен, Шопен, Микеланджело, Рембранд, Айнщайн, Коперник... Това беше в средата на 90-те... Втори път не се осмелих да отида.
Та там, може би, са част от корените на дългите ми серии от портретувани фосили и глави, преминаващи през годините - своеобразни предчувствия за портрети, метафорични визии, събиращи в себе си цялата гама от емоции, жестове и човешки състояния, цялата застинала истина за нашето физическо и духовно пребиваване, в контекста на драматичните състояния на биологията и Духа ни. И съдържащи една особена мистичност, излъчвана от портретите, обладани от абстрактната магма на личната болезненост - глави, вглъбени в своята достигната "вечност", докосвана единствено от сизифовските ни надежди и непосилната постепенност на живеенето. Артистични резултати, приели формата на портретувани самотни вкаменелости, настоятелно и драматично напомнящи на цялата ни същност дефинициите ни за смисъл, за добро и зло... В един специфичен синергичен "танц" измежду нас (посещаващите живи) и останалите завинаги там..."

Станислав Божанков е роден през 1966 г. в Кюстендил. Завършва графика в Академията за изящни изкуства "Ян Матейко" в Краков, Полша, в студиото на проф. Анджей Пийч. Работи в областта на живописта, рисунката, графиката и инсталацията. Участия в около 400 изложби (биеналета, триеналета, кураторски проекти и др.) във Филаделфия, Тайпе, Майданек, Сеул, Ню Йорк, Любляна, Куала Ломпур, Истанбул, Люксембург, Москва, Ибиса, Канагава, Берлин, Париж, Шанхай, Брюксел и др.
Има 45 международни и национални награди, сред тях: 1993 - Варна, Международно биенале на графиката - "Голяма награда за млад художник"; 2003 - Ню Йорк, "The Pollock-Krasner Foundation Grant" (живопис); 2007 - Ню Йорк, "The Pollock-Krasner Foundation Grant" (графика и рисунка); 2012 - Tuzla, Bosnia and Hercegovina - "Grand Prix", International Exhibition of Modern and Contemporary Miniature Art; 2022 - "GOLD LIST - Top Contemporary Artists of Today" - селекция на списание "Art Market Magazine" за 2022 г.; 2023 - First International Prize DONATELLO, Borghese Palace, Флоренция, Италия; 2024 - Национална изложба, Сливен - Награда на Съюза на българските художници.
Негови произведения се намират в над 50 публични колекции, музеи, библиотеки; Полша, България, Румъния, Белгия, Малайзия, Eгипет, САЩ, Тайван, Турция, Италия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Корея, Китай... както и в колекциите на градските галерии в Кюстендил, Плевен, Пазарджик, Враца, Монтана, Сливен.