МАЛКИТЕ НЕЩА

Когато не познавам добре някоя световноизвестна теория, а с някаква цел имам нужда от нея, сядам и си я измислям. Случва ми се това и с теорията за относителността.
Да вземем например големите и малките неща. Точно тук се развихря моята собствена теория. Сто грама водка официално по заведенията се води за голяма водка. А според моите приятели минава не за малка, а за нищожна капчица в огромното море на водката.  
Или друг пример – голяма ли е месечна заплата от 10 хиляди лева? За всичките ми познати (онези с по-големите и по-малките водки) и 500 лева е много голяма заплата, направо грамадна пък за онези, които по една или друга причина не я получават, защото никой не иска да ги вземе на работа. Добре, 10 хиляди е немислимо голямо число, но съм чувал за хора, които обичат да карат многобройните си годишни почивки на Малдивите и в Швейцарските Алпи; те имат къщи край Женевското езеро и на Канарите. Някои от тях плащат освен това и луди пари, за да бъдат пуснати от съда под гаранция – за тях 10 хиляди са едно нищо. Въпреки че, ако рекат да тръгнат да си търсят работа и тях никой не би ги наел – нито държавата, нито частният бизнес.
Понякога пътят от малките неща до нищото е много кратък. Един мой приятел имаше малка жена, направо миньон и малка заплата също така, вследствие на което в семейството непрекъснато си натякваха – тя му викаше, че той има малка заплата и малки възможности, а той на нея, че хората имат големи жени с големи разбирания, докато при него нещата не стоели така. И вместо да смени малката жена с голяма, след като нищо друго не можеше да смени, той, моят приятел, си взе и една малка любовница. Също миньон. После двете миньончета се обединиха и го напуснаха вкупом, той започна да пие малки водки една след друга, една след друга, в резултат на което загуби и малката си заплата. „Аз съм едно нищо...” – мълви сега, но вече е късно, защото късно е осъзнал, че трябва да цениш и малкото, което имаш.
Както се забелязва, аз повече говоря тук за моите приятели, а за себе си не казвам нищо, но то се подразбира – с каквито се събереш, такъв ставаш. И по тази причина с малките хора мене ме свързва едно голямо, ама много голямо приятелство.