Лудостта е заразна

Нещо интересно от правния свят мина мимоходом тези дни в новинарския поток. Като нова серия външен дълг - телеграфно, статистически, между другото. Не като аферата "Слънчака" или "Динко". Къде по-интересно е чалга екшънът - дрога за свикналите на евтини реалитита зрители.
Поправки в Изборния кодекс, разписани през проект за нов Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, предвижда вече и психично болните, и хората с умствена изостаналост да могат да гласуват. Министерството на правосъдието е подготвило и пуснало законопроекта за обществено обсъждане. Така с новите текстове изцяло се премахва институтът на "запрещението", под който според сегашните правила се поставят хората, които поради "слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи". Заедно с това с Преходните разпоредби от Изборния кодекс навсякъде се заличава забраната за гласуване на поставени под запрещение хора, без да се дописват каквито и да било други ограничения пред психично болните да пускат бюлетина.
В момента тези лица се вписват в т.нар. забранителни списъци заедно с излежаващите присъда затворници. Предложените промени ще извадят от тази графа около

7000 души, които сега са под запрещение

Промените се правели в отговор на куп международни конвенции и правила, според които хората с увреждания трябва да се третират като дееспособни, а не да им се отнемат правата. Всъщност редно е хората, страдащи от душевни травми, да имат равни права и да не бъдат дискриминирани. Да им се даде възможност за адекватно участие в обществения живот и възможност за пълноценен такъв. Реално обаче психичните заболявания варират от леки страдания, в които човек е с разсъдъка си, но с разстроена душевност, до такива, в които е напълно неадекватен, дори опасен - за себе си и за околните. Как такива хора ще могат да правят съзнателен избор?
Законопроектът предвижда и това - ограничаването на права със запрещение се замества от нови форми - на подкрепено или съвместно вземане на решения. Т.е. човек с умствена изостаналост, психична болест или деменция, който изпитва сериозни затруднения да упражнява самостоятелно правата си, ще има свой "подкрепящ", определен от съда. Това, че подкрепящият ще решава, т.е. подсказва на несъзнаващия какво да прави, са подробности. Няма как човек в деменция и умствена неадекватност да знае какво иска и какво прави, и какво се случва в държавата. Освен това, за да получи "подкрепа", лицето минава през сложни съдебни процедури.
Цялото това нелепо упражнение за уж спазване на правата е несправедливо - както към психично болния, чийто глас ще бъде употребен, така и към останалите гласоподаватели, чиито изборни резултати ще се повлияват от хора, които не знаят какво става и не могат да направят съзнателен избор. В този смисъл лишаването на тези хора от глас не е ограничаване на правата им - ограничаване на правата им е правото на достоен живот, интеграцията, адекватното лечение - не закриване на психиатриите и т.н.

Държавата напълно ги е изолирала

абдикирала е от тях, а със закриването на медицинските центрове ги и заличава. Но държи да уважи правото им да гласуват!
И това не е всичко. Наред с куп други права, които психично болните ще получат с отмяната на запрещението, те вече ще могат да сключват и брак. С промените отпада забраната за минаване под венчило на хора, поставени под запрещение или за които е установено, че страдат от душевна болест или слабоумие. В момента за сключването на брак се изисква специален документ за психическа пригодност. Както е тръгнало, утре, за да уважат правата им, ще ги пуснат и зад волана.
Създаването на семейство е изконно право, от което едни хора не бива да бъдат лишавани заради недъзи. Когато обаче те са умствени, това дава възможност за злоупотреба при сключването на брак, което е юридически акт. Нека припомним, че запрещението за брак е и за да не могат да създават деца, тъй като почти сигурно е, че и те ще са увредени. Освен това, ако човек с разстроен ум не може да се грижи за себе си, как ще се грижи за семейство и дете? Материята е сложна поради моралната дилема в нея, поне що се касае до личния живот на тези хора. Поради това не можем да кажем кое е правилно. Когато обаче става дума за гласуване, нещата имат друг характер.
С премахването на института на запрещението той ще трябва да отпадне и от списъка с пречки в основния закон за влизане в Народното събрание. Т.е. хора неконтролируеми, социално опасни,  накратко - не с всичкия си, ще могат да управляват живота ни. Ще кажете, че сега не е много по-различно. Като слушаме през ден неадекватни и откровено патологични изказвания и твърдения от хора на ръководни постове, отдавна вече се е случило.
Особена диагноза е

обсесивната мания към Русия

и образа й на агресор. Изглежда само управленският елит и групата дежурни "експерти" - разбирачи по всичко, знаят за тази агресия, защото тя видимо с нищо не се проявява. "Невидима заплаха", за която само "посветените" знаят и всички стиковано се активират срещу нейната сянка, дух, ментално присъствие, при видими различни факти и реалности. Но пък те може да живеят на своя планета, като Малкия принц, не с роза, а с Наполеонов комплекс, страхова невроза или биполярно разстройство...
"Трябва да си дадем много ясна сметка, че НАТО не иска война с Русия. Последният безумец, който е искал война с Русия, е бил Хитлер през 1939 г. Оттогава няма вменяем западен лидер, на когото през ума да минава такава идея", каза преди около година председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси. Само преди седмици той заяви: "Разбира се, че всички искаме да се избегне войната. Истината е, че ключът за успеха в преговорите с Русия е следният - с Русия трябва да се говори много вежливо и добре въоръжено. Колкото си по-добре въоръжен, толкова си по-добре подсигурен..." Не се съмняваме, че ако утре големите играчи смекчат тона към Кремъл и стоплят отношенията, неговите врагове в България ще станат първи русофили и проруски лобисти.
Иначе, след калинките във властта, премахването на задължителното висше образование за министър и раздаването на професорски титли на конвейер защо да не може луд да стане депутат или министър? То цялата държава е лудница.