Ахмед Юмер: Работата ме изтощава, но и ме осмисля

Ахмед  Юмер е завършил "Актьорско майсторство за драматичен театър" в НАТФИЗ - в класа на професор Пламен Марков. Посещава актьорската школа на Малин Кръстев към Младежкия театър. Още в четвърти курс е поканен от Диана Добрева да участва в две нейни постановки. Преди постъпването в Младежкия театър "Николай Бинев" е работил известно време на свободна практика. Носител е на наградата "НАТФИЗ - най-, най-, най-" за драматичен актьор. Като студент играе ролята на Нико Кроткия в пиеса на Балчо Нейков. Дипломният спектакъл на класа му е от същия автор - "Бай Балчо споменува". С него гостуват в Москва, където заедно с колегите си печели втора награда. Той изпълнява ролята на Георги Джелепина и брат му. Понастоящем играе в единадесет спектакъла на младежкия театър. Сред любимите на самия него роли са Хубен от "По-полека" - по песни на Стефан Вълдобрев, и Дик в "Лунните деца" от Майкъл Уелър (сценарист на филма "Коса"), както и Бенволио от "Ромео и Жулиета". В момента работи по независим проект на "Derida stage" - "На масата" (вербатим спектакъл), чиято премиера беше през декември 2019.

"Най-хубавите неща в живота: моите родители, сестра ми, племенницата ми, приятелите от НАТФИЗ и моята професия" 

"Искам още много роли в театъра и киното"

- Господин Юмер, как попаднахте в трупата на Младежкия театър "Николай Бинев"?

- Беше много вълнуващо за мен. Бях завършил току-що. Още в четвърти курс Владимир Люцканов е правил спектакли с участието на хора от нашия клас. Намерил е моя и на колегата ми Николай Желев телефони. Покани ни да играем в "Бременските музиканти". Аз изпълнявах ролята на петел, който е хиперактивен. Беше много забавно. Колегата ми беше магарето. След това постъпихме в трупата и вече две години сме в нея.

- Разкажете  нещо повече за начина, по който ви приеха по-възрастните колеги.

- Приеха ни без капка съмнение. Бяха отворени към нас. Мога да се посъветвам с колегите във всеки момент. Средата в нашия театър е топла. А в началото се притеснявах, че ще бъда отритнат, хората ще си кажат: "Кой е този?" А това се оказа мит. С младите колеги си паснахме веднага. Ако не се видим известно време, започваме да си липсваме един на друг. Партнирам си със Стефан Мавродиев в "Аз, Фойербах". Играя асистент-режисьор, а той - възрастен актьор. Оттогава се сближихме. След представление сядаме и си говорим. Обикаляме заедно по турнета. Изградихме си отношения. Уважението ми към него нарасна, като учебник е за мен. Малин Кръстев беше много щастлив, че идвам да работя в Младежкия театър при него.

- Доста сте ангажиран в театъра, но все пак сте млад човек. Как се забавлявате?

- Не разполагам с много свободно време. Но когато нямам представление, водя обиколки из софийските барове за чужденци. Щом наистина успея да намеря свободно време, играя на плейстейшън. Доста пътувам и често се връщам в родното си място Кърджали. Пускам в социалните мрежи статуси: на пътуванията, на абсурдните ситуации, в които попадам. Много обичам да пея, но само у дома. Това много ме разтоварва.

- А за какво мечтаете: в работата, в личен план?

- В личен план - за  малко повече спокойствие. Но личният план се губи покрай работата. Стремя се да намеря свой собствен душевен център, в който да се чувствам уверен, спокоен, да не се разпилявам, да намирам време за себе си. В професията - искам още много работа, много роли в театъра, в киното. Работата ме изтощава, но и ме осмисля. Доволен съм и от това, което съм постигнал. Никак не е малко.  

- Най-хубавите неща в живота ви са...

- Приятелите - класът ми от НАТФИЗ. С всички продължавам да поддържам контакт. Винаги са ми гръб, винаги ни е много забавно заедно. Моето семейство. Това е безусловна любов. Щом намеря свободно време, отивам да се видя със сестра си, родителите си и племенницата. Задължително й нося подаръци. Престоят с тях е най-бързото презареждане на батериите. Щом се прибера, започват да ме обгрижват. Също така - професията и мястото, на което работя.

- Оттук нататък -  накъде?

- Този сезон беше много успешен за нашия театър. Споменах работата си в "Derida stage". Ще продължавам да работя, но и ще се отдам на "заслужен отдих". Ще видя дали ще се появи нещо ново през втората половина на сезона -  две хиляди и двадесета година.