НАСТЪПЛЕНИЕ НА МЛАДИТЕ

Още в мига, в който стъпиш на гръцка територия, забравяш за заплахите и санкциите на Европейския съюз към нашата съседка, свързани с понятието "икономическа и финансова криза". То като че ли се преекспонира в медийното пространство. Инак, както се казва от пръв поглед: "На фронта всичко е спокойно". В сравнение с миналата година виждаш нови и нови стилни сгради и уютни триетажни хотели: резултат на успешен, а не на алкохолен или хазартен туризъм, на какъвто се нагледахме у нас през последните лета. Ресторанти и кафенета - пълни. Пешеходци, вървящи спокойно. Усмихнати дружелюбни хора, привикнали с чужди гости... В свободното време успях да избягам до Кавала (на 37 км от Драма) и да се полюбувам на живописните, декорирани с палмови дървета, плажове по спокойния залив, от който съзерцавам остров "Тасос". На 22 септември този бряг, облян в слънце, който се къпе в спокойното и топло Егейско море, вече е безлюден. Вълни няма: вероятно са си отишли с последните летовници. Тишина и спокойствие, които у нас вече са мираж. Можеш да избираш и чадъри, и шезлонги колкото искаш, без да ставаш веднага обект на бизнес. Неволно си представяш един свят без търгашество, без стрес, без конфликти - така, както някога е възникнал. И неусетно се сливаш с вечността...

"Да глътнеш жаба" на латвийския художник Жургис Красонс получи наградата за най-добра анимация

 Но: на работа. В Драма организаторите на три късометражни форума: 17-и международен фестивал; 34-ти национален и 5-и дигитален, които се провеждат едновременно, ни предоставиха богата и прецизно подбрана програма от 75 филма на 43 страни. Тези творби на късата форма се състезаваха в трите секции. В течение на шест дни (19-24 септември) бяхме свидетели на изключително разно-образие от видове и жанрове: от комедията (тук "палмовото клонче" държи отличната германска новела, бликаща от интелигентен хумор, "Светофар" на Джулио Рикиарели); през сатирата (тъкмо в този сложен жанр се изяви българският режисьор Димитър Димитров, завършил НАТФА миналата година, с 16-минутната игрална творба "Аутопсия - зала 4"); до научната фантастика ("Песента на частиците", втори филм на младия французин Беноа Буро - свободна екранизация по книгата на Ален Рене). Като вид, за радост, преобладаваше игралната новела, а като жанр - психологическата драма. И в двете с умело изграден на екрана художествен разказ се откроиха "Цялото семейство" на англо-американския сценарист, режисьор, аниматор, актьор и член на прословутата комедийна трупа "Монти Пайтън" Тери Гилиям, отличен за любопитно съчетаване на реалност и фантазия с наградата на Европейската филмова академия; 10-минутната експресивна бразилска творба, изградена в документален маниер и базирана върху контраста, "Звукът на времето" на Петрус Карири (за жалост останала встрани от вкуса на журито); норвежкият дебют "Аквариум" на Бард Росеволд, завоювал втората награда с наситена емоционална атмосфера и блестящо изпълнение на Виктория Уйнге в главната роля на глухонямата художничка-красавица Ема; алжирското произведение "Гарагуз" на Абденур Захза за изпълнено с препятствия пътуване на майстор на кукли с неговия син, които най-накрая успяват да зарадват децата с изнесеното от двамата представление; "Далеч от погледа" на кипърския режисьор Христофорос Родитис. В центъра на вниманието на авторите, предимно на младите, бяха екзистенциалните въпроси, на които никак не е лесно да се намери отговор. Тук ще отбележа богатата на хрумвания черно-бяла новела "Нолия" (копродукция на Турция и Франция) на младия режисьор Сем Озтуфекси, удостоен с Голямата награда на фестивала. Най-обикновен факт от всекидневието: минаването на мистериозна девойка край прозореца на един бар ще стане повод за "развихряне" на въображението на двамата герои, които работят вътре: всеки от тях ще я "обича" по свой начин. В тази тематична територия се изявиха и испанските режисьори Тони Лопез и Давид Санц с експресивната новела "Последен дъжд" - странна любовна игра между реалност и фантазия; новозеландецът Крис Дудман с любопитната творба "Нощта на избора"; мароканецът Ел Фадили Адил с "Кратък живот" - личен разказ за израствавето на едно момче, което никога не губи надежда за по-добър живот, на фона на тревожната история на Мароко; хърватинът Далибор Матанич с "Мецанин", където млада жена се опитва да оцелява в алиенирания и корумпиран град; чилиецът Никола Ласнибат с "Новия танц" - своеобразна приказка за надеждата и възстановяването; румънката Адина Пинтилие с "Кислород", създаден по действителен опит на човек да избяга от комунистическата си родина и спечелил наградата за най-добър филм на Югоизточна Европа за умело съчетаване на документалност с фикция и визуално изкуство; полякът Магнус Арнесен с "Пей ми да спя" - адаптация по разказ на известния норвежки писател Фроде Гритен (Специална награда).

"Нолия" на младия турски режисьор Сем Озтуфекси спечели голямата награда на фестивала     

Присъствието на осемте анимационни творби в конкурсната програма бе доста скромно и недостатъчно представително за нивото на този вид съвременно кино. То бе по-категорично защитено с 10-минутната творба "Да глътнеш жаба" на опитния латвийски художник Жургис Красонс, удостоен с наградата за най-добър анимационен филм, както и с интересния двоен дебют "Изгубената и намерена ку- тия на човешката сензация" на Мартин Валнер и Стефан Лойхтенберг (Германия) - забавно емоционално пътешествие през времето и пространството, получило награди на редица международни кинофестивали. Очевидно на този международен терен участието на сериозни германски произведения бе забележимо.
Специално искам да подчертая главната особеност на форума в Драма: стремежа да издирва и утвърждава представители от най-новата филмова генерация. Една след друга на екрана се редуваха творби на млади хора: от състезаващите се в 17-ия международен кинофестивал 53 произведения 48 бяха на младежи! Както виждате, става дума и за количествено, и за качествено преобладаване. Новите творци пристъпват прага на седмото изкуство не само с разглеждането на значими наболели проблеми на съвременното ни общество, но и в твърде сериозна конкуренция. Тъкмо това отговорно актуално изследване доказва, че късата форма може да бъде отличен медиум навсякъде в своята множественост. С нея не само е важно да се започне в скъпата професия на киното, но и да се опипват различни тематични територии. В това отношение информативната секция "Студентска панорама" е твърде показателна. За разширяване обсега на аудиторията бе прожектирана и специална селекция от детски филми.
По традиция тук на зрителите бе предоставена възможност да се запознаят и с подбрани колекции от две известни киношколи: норвежката и особено френската ("La Femis"), чиито филми "Виктор" на Франсоа Озон; "Ваканцията" и "Бълхата" на Еманюел Беро; и "Нежност" на Еманюел Муре доказват както престижното ниво на обучение в тези институти, така и сериозната степен на усвояване на профе- сията от младите, за които вече можем да мечтаем.
Накрая оставям дебютите на младите в международната състезателна програма за "десерт": те бяха наистина успешни и достойно се конкурираха с произведенията на вече утвърдени в този филмов вид творци. В тях също преобладаващ жанр бе психологическата драма като "Хотел Шамбор" на белгийката Дороте Беар; "Животът и смъртта на Томас Симеон" на датчанина Йонас Т. Беш; "Страх" на мексиканеца Леон Реши; "Закриляй нацията" (Южна Африка - Германия) на родената в Ню Йорк Кандис Р. Райсер. Чудесен двоен дебют на младите германци  Мартин Валнер и Стефан Лойхтенберг в анимацията бе "Изгубената и намерена кутия на човешката сензация", който вече споменах. Интерес предизвика и любопитната рисувана миниатюра "Математически тест" на корейската актриса, сценаристка и режисьорка Юми Жунг, номинирана за "Златна мечка" на Берлинале миналата година, която показа, че ако имаш какво да кажеш на екрана, могат да ти стигнат и две минути.