Извинете се, г-н Президент!

Нора СТОИЧКОВА

Изминаха десет дни от деня, в който Президентът Румен Радев взриви доверието на левите избиратели, отдавайки почит пред паметника на жертвите на комунизма. От този ден до днес се изписа и изприказва много що за паметник е този и основният извод на абсолютно всички анализатори е, че той разделя българската нация както никой друг монумент. На него има изписани имена на убийци на български партизани, на обществени дейци от онова време, на невинни жени и деца. 

Българският антифашистки съюз дори разпространи официална позиция, адресирана включително и до Президента Радев, с искане да се отмени отбелязването на 1 февруари като "ден на т.нар. жертви на комунистическия режим". Защото представлява нагла пропаганда на фалшивата  интерпретация на съвременната ни история.

До днес обаче няма никаква реакция от Радев, който беше преизбран с гласовете на над 90% от левите избиратели. Скандализирани и обидени от този негов акт, дни наред те гневно питаха: "Защо сега, а не миналата година, преди изборите". 

Вместо извинение обаче, Радев най-напред се самоизолира за два дни в резиденцията си, а на третия - ни лук ял, ни мирисал, отиде в Благоевград на тържествата по случай 150 години от рождението на Гоце Делчев.

После графикът му се завъртя от срещи в срещи - и така цяла седмица. Даже успя да свика и КСНС, но поне за едно "Извинявайте" Радев време и сили така и не намери. Не счете за нужно да отговори на българските антифашисти, което вече изглежда неприлично.  

Критиците му също замлъкнаха и българското блато пак се усмири под смръщените зимни небеса.  Но този път поредната суматоха не бива да е за три дни - до следващия 1 февруари. 

Защото въпросът за близкото ни минало 30 години остава болезнен и открит, разделя нацията и именно на Президента се пада ролята да го разреши. Мълчанието по въпроса изобщо не е отговорът, който очакват не само скандализираните леви среди, но и цялото ни общество. При този състав от блестящи журналисти и пиари, с които е обсадена президентската институция, Радев има от кого да чуе какъв е правилният начин за реакция в създадената ситуация. Радев може да бъде инициатор на конструктивен разговор за нашата най-нова история. Например. Нека всички да чуем доводите и мотивите на историците и водещите български общественици, но и от двете страни на барикадата. Защото досега медийно надделява мнението само на онази част от българската историческа мисъл и политически пропагандатори, която ни доведе дотук - 30 години българи да се карат с българи кой е убиецът и коя е жертвата.

От десетилетия несправедливо се вменява вина единствено на БСП за случилото се преди толкова много години, без да се дава гласност на истината за белия терор. За безследно изчезналите партизани, ятаци, избитите български общественици, писатели, поети, за избитите по доноси и неквалифицирани обвинения невинни жертви на фашистката власт.

Има начини Президентът Радев да излезе от ситуацията, при това като обединител, а не като разединител на нацията. Който търси - намира. На инат, насила и с нагло мълчание този въпрос няма да намери справедлив отговор и нанесената рана в обществото ще гноясва отворена още дълго.

Най-малкото Президентът Радев дължи поне извинение на разочарованите си леви избиратели и на скандализираното българско общество. Мълчанието звучи като признание за вина, за политически гаф, който се опитва да замаже. И прави Президента на България да изглежда като предател. Не само в очите на онези, които разгневи, но и в очите на всички българи. Утре той ще се отнесе по друг повод, но по същия начин, и към онези, които сега ликуват от разрива му с левите. 

Така че, извинете се, г-н Президент! Ако за обединението на българската нация не ви стигат нито силите, нито средствата.