И климатът раздели Европа*

Георги Велев, 3е нюз

Един от основните закони на Европейския съюз в областта на климата, рамката за споделяне на усилията (effort-sharing framework), е призован за преразглеждане точно когато Европейската комисия е на път да го приеме.
ЕС работи за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., преди да постигне пълна декарбонизация през 2050 г., докато целта за 2040 г. все още се обсъжда. Цената на CO2 в ЕС, която обхваща електроенергията и промишлеността, беше възхвалявана за своята ефикасност. Вторият основен закон за климата обаче е подложен на критики, коментира изданието Euractiv.
Правилата на ЕС за споделяне на усилията – които налагат най-богатите страни от ЕС да намалят емисиите на парникови газове с до 50% от автомобили и камиони, отопление и селско стопанство – „трябва да бъдат сериозно преразгледани“, каза Кай Мюккенен, финландският министър на околната среда, когато той говори в Люксембург преди две седмици.
Основният лост на закона изисква страните от ЕС с по-ниски резултати да купуват квоти от по-добре представящите се на всеки пет години. Докато достатъчно държави от ЕС намалят емисиите си с повече от поставените цели, тогава тези, които са си с техните цели, могат да купуват тези излишъци от разрешителни, за постигане на собствените си таргети за декарбонизация.
Но законът, чиято актуализация влезе в сила едва през май 2023 г., вече се предлага за преразглеждане, тъй като въздействието му започва да се усеща.
„Споделянето на усилията вече започва да изисква реални действия от страна на държавите-членки за първи път“, обяснява Якоб Грайхен, изследовател в германския институт Oko.
Това ще бъде втората голяма промяна в Европейската зелена сделка след изборите. Информацията идва седмици след като евродепутатите се заканиха да отхвърлят забраната за употреба на двигатели с вътрешно горене след 2035 г.
На 30 юни всички страни от ЕС трябва да са представили своите окончателни планове „Климат и енергетика“ за десетилетието (NECP). На тях трябва да се направи анализ от Европейската комисия – който ще покаже дали страните са на път да постигнат целите си за декарбонизация. Българският план се очаква да е изпратен до ЕК, макар да имаше критики към него.
Перспективата далеч не е обещаваща за страните-членки. Анализ на климатичния мозъчен тръст Transport & Environment, базиран на по-ранен кръг от проектопланове сочеше, че намерението на ЕС не е достигнато с 4,5 пункта спрямо широкобхватната цел от 40% за целия съюз.
Първоначалната обратна връзка от края на 2023 г. показа, че Комисията призовава държавите от ЕС да приемат мерки за преодоляване на празнината.
Но има още какво да дойде от Брюксел. Като част от закона за споделяне на усилията, изпълнителната власт на ЕС ще изисква от страните от ЕС всеобхватни планове, известни като „Коригиращи планове за действие“, ако амбицията им не достигне целите за споделяне на общите усилия.
„След представянето на окончателните актуализирани NECP … Комисията ще се върне към оценката дали държавите членки постигат достатъчен напредък“, написа Комисията през 2023 г.
„Недостатъчният напредък може да доведе до необходимостта от коригиращ план за действие“, добавиха тогава от Брюксел.
„В края на есента се очаква Комисията да е събрала и анализирала достатъчно планове „Климат и Енергетика“, след което първите държави-членки може да бъдат помолени да изготвят планове за коригиращи действия“, смята Грайхен.
2027 г. и 2032 г. са ключови години за споделяне на усилията за декарбонизация. През тях държавите-членки на ЕС трябва да уредят своите превишения на емисиите за предходните пет години. И така да е ясно кои страни трябва да купуват повече квоти за постигане на целите. До момента България е успявала да покрие изискванията и дори ги е преизпълвала.
Очаква се до 2032 г. страните от ЕС да не постигнат своите цели за намаляване на емисиите, което означава, че няма да има достатъчен брой сертификати и изоставащите държави няма да могат да си купят възможност за постигане на целта за декарбонизация.

Quo vadis, споделяне на усилия?

Някои държави вече настояват за актуализация, за да положат усилия за споделяне на „подходящи за целта“, въпреки че засега подробностите остават оскъдни за това как рамката трябва да бъде преразгледана.
Споделянето на усилията „не е рентабилно сега“, твърди Мюккенен. Той добави, че схемата няма да може да „достави“ намаленията на емисиите, за които „говорим за 2040 г., 2050 г.“.
Германия все още не е приела позиция относно това дали трябва да бъде приета рамката за споделяне на усилията, подобна като подход на преработения предишен закон за климата на страната, но заедно с Италия се очаква да има най-големия дефицит, който може да й струва милиарди евро .
Министърът на околна среда на Австрия, Леонор Гевеслер, е привърженик на укрепването на рамката. „Какво следва със споделянето на усилия?“ попита тя в Люксембург, като добави необходимостта от „нов зелен пакт“, който да го затегне рамката.
Без споделяне на усилия за предоставяне на стимул за намаляване на емисиите от автомобили и отопление, новата цена на CO2 на ЕС за дизелово гориво, бензин, газ и мазут, в сила от 2027 г., „ще трябва да се покачи толкова високо, че ще бъде политически несъстоятелна“, предупреждава Грайхен.

* Заглавието е на редакцията