Проблемът "Роми"

Питам се какъв наистина трябва да е човекът, който ще си позволи да твърди, че в България  проблем с ромите няма. (Във всички случаи той не може да не прилича на г-н Бойко Борисов). Отрича се очевидното. С лекотата, с която се твърди, че в България не е имало фашизъм, със същата лекота се твърди, че в България проблем с ромите няма. А проблемът буквално боде в очите.
Ромите в България са преди всичко изключително тежък социално-икономически проблем. Огромната част от ромите - около 80 процента -  са безработни, което означава, че тяхната издръжка трябва да се поеме от държавата. Ония, които работят, получават възнаграждение, което не е в състояние да осигури издръжката на семействата им. Следователно грижата и за тях трябва да се поеме в съответна степен от държавата. Изчислява се, че по различните  социални програми ромите

получават между 276 и 432 млн. лв. годишно

Ниското жизнено равнище на ромското население предопределя и неговия нисък здравен статус. Множеството болести, които са налегнали ромите, обременяват допълнително държавния бюджет.
Ромите в България са и изключително тежък социално-нравствен проблем. За голяма част от ромското население престъпността се е превърнала в начин на съществуване. Особено силно се проявява ромската престъпност в селските райони, в които ромите преобладават. Някои села просто са пропищели от постоянните ромски набези. Невъзможно се оказва отглеждането на домашни животни и на селскостопански култури. Всичко бива ограбвано. Ромската престъпност има своите обяснения не само в ниското жизнено равнище на ромите, но и в ниската степен на образованост. Хиляди ромски деца не ходят на училище, което предопределя по-нататък и тяхната нерадостна съдба. 
Трябва обаче да се каже с цялата категоричност, че проблемът "роми" възникна през последните двадесет години. В годините на социализма такъв проблем не съществуваше.

Имаше роми, но нямаше ромски проблем

Нямаше такива проблеми, защото: а) всички роми работеха и б) всички ромски деца учеха.
В социалистическа България безработица нямаше. Силно развитите промишленост и селско стопанство предлагаха множество работни места. Всеки, който искаше да работи, можеше да намери своето място на трудовия фронт. Благодарение на това нямаше ром, който да не работи. Особено силно бяха представени трудещите се роми в кооперативните стопанства и предимно в животновъдните ферми. Те имаха прилични доходи и прилични жилища. Всички бяха и здравно осигурени. След Десети ноември обаче обстановката катастрофално се промени. Престъпната политика на тандема Ж.Желев-Ф.Димитров ликвидира кооперативните стопанства (които били свърталище на комунистите!), в резултат на което хиляди роми останаха без работни места. Последва ликвидацията и на промишлеността, което също означаваше загубата на хиляди работни места, много от които дотогава бяха заети от роми. Започна декласирането на ромското население. То все повече се смъкваше към социалното дъно, все повече се превръщаше в "ромски" проблем.
В социалистическа България всички деца, включително всички ромски деца, учеха. Нямаше дете, което да не бе придобило поне основно образование. Много завършваха гимназия, а немалко успяваха да завършат и висше образование. Някои роми достигнаха до високи социални равнища. Между тях откриваме учени като проф. Чирков и доц. Христо Кючуков, нежни поети като Усин Керим, дейни общественици като Петър Георгиев и Баки Хюсеинов. Но след фаталния Десети ноември

рухналото ни образование затрупа ромските деца

преди всичко. Ще си позволя да приведа разговора, който д-р Вл. Калайджиев е имал с една ромка немного след "демократичната" промяна у нас. Ромката, образована жена, имала дъщеря, която обаче, както се разбрало от разговора, останала без всякакво образование. Но защо така?, попитал д-р Калайджиев. Последвал убийственият отговор: "Ами, хвана я демокрацията"(!) 
Трудно мога да си представя по-жестока присъда за "демокрацията" у нас. Какво наистина трябва да мислим за една "демокрация", която, като те пипне, те оставя без необходимото за твоето развитие образование. Това именно стана в България след Десети ноември: хиляди ромски деца останаха без образование, вследствие на което останаха и без възможността да упражняват квалифициран труд. Оказали се на социалното дъно, много от тях поеха пътя на паразитния и дори престъпен начин на оцеляване. Ниската образованост при ромите прояви своите отрицателни последици и в една друга област - демографията. Наблюдаваме една твърде висока раждаемост, без възможност да се осигурят прилични условия на живот за децата.
Много сериозен удар срещу социализацията на ромите бе нанесен с ликвидирането на Трудовите войски. Огромната част от ромите поради ниската си образованост бяха, както знаем, призовавани в Трудовите войски. И там те получаваха това, което им липсваше: образование, а много често - и професия. В Трудовите войски те получаваха и твърде необходимото

чувство за обществен дълг

и обществена отговорност. 
И след всичко това някои политици смеят да питат как така ромите са това, което са. Те, господа, бяха направени да са това, което са. Ако искате човекът да бъде човек, създайте му необходимите за това човешки условия. Справедливостта изисква да кажем, че след Десети ноември, когато се утвърдиха новите скрижали, скрижалите на безчовечния капитализъм, по пътя на престъпността поеха не само много роми, но и много българи. Прояви се обаче една съществена разлика: докато при ромите преобладава битовата, общо взето, дребната престъпност, при българите преобладава едрата, гангстерска престъпност.
Сега усилено ни се дават рецепти как да преодолеем "ромското" у ромите. Необходимо било преди всичко ромите да се интегрират с останалата част от обществото. Това, твърдя, няма да стане.

Никаква интеграция не е възможна

ако на всеки ром не се осигури работа и образование, а тъкмо това днешната организация на обществото не е в състояние да осигури. Как ще се осигури работа на ромите, след като в края на годината се очаква да имаме към 400 хиляди безработни! Няма никакви инвестиции, което означава, че няма да има и никакви нови работни места. А как ромските деца ще бъдат пратени на училище, когато те няма какво да облекат и обуят!
Решението на всички тези проблеми стои извън възможностите на господстващата у нас капиталистическа система. Капитализмът се интересува не от хората, а от парите. Капиталистът ще инвестира и следователно ще създаде работни места, заети евентуално и от ромите, не обаче за да реши "ромския" проблем, а само доколкото съответната инвестиция ще му осигури достатъчно висока печалба. Извън печалбата за него ромски проблем не съществува. Пример в това отношение ни предложи тъй високо извисената в културно отношение и толкова демократичната Франция. Тя не се зае да "интегрира" намиращите се на нейна територия румънски и български роми и по този начин да им придаде нов социален облик. Не, тя просто ги изгони.
Бруталното решение на "ромския" проблем във Франция не попречи на френския посланик у нас да ни дава безплатни съвети как ние да решим същия проблем у нас. Бедният човечец! Той очевидно не е в състояние да се издигне до разбирането, че "ромският" проблем е проблем не само на България. Той е проблем на Европа, той е проблем, ако искате, на човечеството. И именно Европа, именно човечеството трябва да се заемат с неговото решение. Проблемът за ромите в България може, разбира се, да бъде решен и в самата България, но за това е необходимо -  извинете ме за дързостта, която си позволявам - да  възстановите социализма. Останалото е подло лицемерие.