Една чудесна книга за една изключителна личност

Книгата е "Сто часа с Фидел Кастро", а личността е, както разбираме от заглавието на книгата, Фидел Кастро.
Книгата е наистина чудесна. Нейно съдържание са разговорите, които големият френски интелектуалец и журналист Игнасио Рамоне е водил - предимно през 2005 г. - в продължение на сто часа с лидера на кубинската революция Фидел Кастро. Тя  е изненадващо интересна. Смятаме, че знаем много за Фидел Кастро, а когато започнем да четем книгата, разбираме, че е имало още твърде много да научим за него. Всъщност това, което тази книга преди всичко ни дава, е усещането за автентичност на онова, което знаем за великия кубинец. Разбираме, че всичко, което сме чели и чули за този човек, е самата истина, колкото и невероятно да ни изглежда то на пръв поглед. Книгата завладява вниманието ни не само с необикновения живот на Кастро, но и с неговите разсъждения по проблемите на човечеството. Поради това тази книга трябва, мисля си, не само да се чете, но и да се изучава.
Фидел Кастро е, както изглежда, една от онези сравнително рядко срещани личности, чрез които човечеството е поискало да покаже своите възможности да осъществи собствената си човечност. То му е дало всички ония качества, които са необходими, за да може да изпълни възложената му историческа мисия.
На първо място тук стои неговото дълбоко изживявано чувство за лична и социална справедливост. То е втъкано в неговата природа. Още от детско-юношеската възраст той, синът на богатия земевладелец, заживява с любов към бедните, отрудените, онеправданите. Той се бори за правата не само на трудовия кубински народ, но и на другите народи по света, страдащи от безчовечната капиталистическа система. Чувството му за социална справедливост по-късно го отвежда до идеята за социализма като възможно най-справедливия обществено-икономически строй. От стихиен демократ той се превръща в убеден комунист, вдъхновяван от трудовете на Маркс, Енгелс, Ленин. За него Ленин е "геният, починал сравнително млад, но е могъл да направи още много" (с.458).
Фидел Кастро е подчинен на едно изключително силно развито чувство за лична и гражданска почтеност. Неговата нравственост не познава  никакви компромиси. Строг към себе си, той е строг и към другите и особено към най-близките си. "Първият дълг на революционера е - казва Кастро - да бъде суров и безпощаден към самия себе си". (с.714). Привилегията да сте му приближен е свързана единствено с една по-висока отговорност. Ония, които са изменили на революционната нравственост, ще трябва да понесат, колкото и близки да са му, цялата строгост на закона. Дори един герой от съпротивата като генерал Очоа не бива пощаден. Заради тежки прояви на корупция той и още трима негови съучастници са изправени пред съд, осъдени и разстреляни (с.545). Интересно е обаче да се отбележи, че в борбата срещу пороците Кастро иска да използва не чувството на страх от наказанието, а чувството за срам. "Трябва да използваме чувството за срам, съществуващо у всеки човек..." (с.713). Заслужава внимание и още едно обстоятелство: при цялата суровост, с която се преследват престъпленията, в Куба никой задържан на е подлаган на извънсъдебна репресия. Нито един не е бил изтезаван, нито не е бил дори и ударен  по време на следствието (вж. с. 301-305, с. 450) Подобен род насилие би могло само да унизи Революцията.
Фидел Кастро притежава невероятно силна воля за борба в името на социалната революция. Нищо не бе в състояние да спре неговия устрем към утвърждаване на ценностите на социалистическото общество. Организирани са стотици (най-малкото 600) заговори за неговото физическо ликвидиране, но в резултат на всичко това неговата воля за борба и победа само още повече укрепва. Ако ръководителите на левите партии в другите държави имаха волята на Фидел, светът отдавна щеше да бъде друг. Разбира се, волята на Фидел Кастро придобива  стойност само защото от негова воля тя се бе превърнала във воля на целия кубински народ. Кубинският народ не позволи да бъде подчинен на една чужда, враждебна нему сила - въпреки небивало жестоката икономическа блокада, на която вече няколко десетилетия е подложен, една блокада, чието угнетяващо действие силно нарасна особено след разпадането на Съветския съюз. Не зная колко народи биха успели да запазят достойнството си с подобна примка на шията. 
Под ръководството на Фидел Кастро кубинският народ постигна наистина забележителни успехи. В много кратък исторически период Куба извърши едно от най-красивите социални чудеса: пълното ликвидиране на неграмотността. Борбата за високо образование се основава върху дълбоко вярната идея на Хосе Марти, че само образованият може да бъде свободен (с.684). "Всеки кубински гражданин има възможност да се изучи, без да похарчи и една стотинка - от предучилищна възраст до получаване на титлата "доктор на науките" - казва Кастро (с. 683). Днес Куба има тридесет пъти повече  висшисти, интелектуалци и професионални творци, отколкото преди Революцията (пак там).
Огромни успехи постигна кубинският народ в здравеопазването. Скокът в това отношение е  невероятен. До 1959 г. Куба е имала 6 хиляди лекари, от които Щатите през първите няколко години отмъкват 3 хиляди. Днес Куба разполага  с повече от 70 хиляди лекари, повечето от които с една или две специалности. Всички граждани са здравно осигурени, здравеопазването е напълно безплатно. Десетки опасни болести са ликвидирани, други се намират под постоянен контрол. Детската смъртност от 60 на хиляда новородени е сведена до 6-6.5 на хиляда. Продължителността на живота е увеличена с повече от 15 години (с.684).
Изключителни успехи кубинският народ постигна и в редица други социални направления. В Куба например няма безработица - този социален бич за трудещите се в капиталистическите страни. (Нека в скоби кажа, че в "демократична" България в края на годината се очаква да имаме 400 хиляди безработни, което означава повече от 400 хиляди  гладуващи и унизени хора!)
 Малкият кубински народ оказва всестранна братска помощ на много други народи, принудени да се борят за своята независимост. "Няма друг народ - казва Кастро, - в който да е вкоренен така силно духът на международната солидарност" (с.686). Куба оказа спасителна военна помощ на народа на Ангола, на Алжир, на Намибия, на Етиопия и на редица други народи. От изключително значение е хуманитарната помощ, която Куба вече десетилетия наред оказва на народи от Централна и Южна Америка и от Африка. "Понастоящем повече от три хиляди специалисти по обща медицина и други здравни работници се трудят в най-затънтени места в 18 страни от Третия свят, където посредством превантивни и терапевтични методи спасяват всяка година живота на стотици хиляди хора и запазват или възстановяват здравето на милиони, без да искат нито стотинка за своите услуги" (с.688).
В резултат на всичко изложено днес Куба е един от най-високите политико-нравствени върхове на човечеството. Тя е вдъхновяващ пример за всички народи по света.
В книгата ще намерите много факти и обстоятелства, които заслужават вашето внимание. Кастро ще ви запознае с редица забележителни личности като най-чистия от чистите Че Гевара, Камило Сиенфуегос, Блас Рока и много други, с които не само кубинският народ, а цялото човечество може да се гордее. Ще се срещнете и с ония държавници, с които Кастро се е срещал през последните десетилетия. Изобщо ще можете да видите целия свят с очите на самия Фидел Кастро, ще видите и ще се удивите на неговото проникновено отношение към съвременните му хора и събития. 
 Прочетете тази книга. Ще станете по-мъдри и   по-добри. И ще се изпълните с чувства на благодарност към издателство "Монд дипломатик", което има щастлива идея да издаде тази книга на български език.