Изгубените гласове от Скопие

Дни преди България да се разтресе от скандала в Държавната агенция за българите в чужбина и търговията с гражданство, в Македония се проведе поредният медиен форум, чрез който БТА опитва да събере родните медии, работещи зад граница. Както ДУМА вече писа, за домакин на срещата още преди месеци бе избрано Скопие. Генералният директор на БТА Максим Минчев обясни, че македонската столица е предпочетена с оглед българското европредседателство и акцента му върху Западните Балкани. Въпреки първоначалния оптимизъм, от заключителната реч на шефа на БТА стана ясно, че спънки около организацията в Скопие не са липсвали. "Мощно е подозрението - граници, предразсъдъци, история минават през главите на хората", отбеляза Минчев с горчивина. Той се върна към музикалното изпълнение на Теодосий Спасов и Влатко Стефановски, които откриха медийната среща, и изрази увереност, че музиката и страстта, с която те посрещнаха гостите и участниците в XIV Световна среща на българските медии в  чужбина, е Дразтопила снеговете и ледовете". 

Между София и Скопие обаче 

ледове съществуват

и това стана ясно от изказването на дългогодишния кореспондент на БНТ в Македония Коста Филипов. С видимо съжаление той припомни, че от 2011 г. насам в Скопие няма нито един кореспондент на наша медия, не се продава нито едно БГ издание, а пакетите на местните кабелни телевизии не включват нито един български канал. Филипов обясни, че има подписано споразумение сателитният канал на БНТ да се предоставя безплатно на местните оператори, по думите му обаче те се страхуват да го включат. Македонският журналист Владимир Перев се пошегува, че българските журналисти нямат никаква идея в коя държава са попаднали. Вие сте в държавата, в която Втората световна война още не е свършила Ц ние все още се борим с българския фашистки окупатор, гласеше горчивата му закачка. Той допълни думите на Филипов за липсата на български предавания в македонския ефир. Перев отбеляза, че в съседната ни страна спокойно се ДхващатУ 3-4 сръбски телевизии, три босненски, по една черногорска, хърватска и словенска. България обаче я няма, констатира той. Перев отбеляза, че някои от хората с българско самосъзнание могат да говорят, но не и да пишат на български. Макар всички да разбираха прекрасно какво казва, той с огорчение отбеляза, че някои медии в България все още се чудят дали да слагат субтитри на репортажи с хора от Македония. Дотам стигнахме, добави той. Малко по-рано ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов пък се похвали, че учебното заведение се опитва да открие

първия филиал на чуждестранен университет

в Македония. Той отбеляза, че във Великотърновския университет има записани 38 докторанти от Македония и Косово. Очаква се решение на македонското правителство, с което да даде разрешение за филиала, а първите три планирани магистърски програми са публицистика, регионално развитие и информатика. Сами виждате, че тук ври и кипи, съвсем други проблеми са на преден план, така че вероятно ще изчакаме малко, но много се надявам да се случи, вметна проф. Бонджолов.

Перев отново отбеляза, че вече няколко години няма български кореспонденти в Скопие. Думите му провокираха включване от Александър Димитров от Сърбия. Накратко той представи медийната платформа "Глас пресс" и със задоволство отбеляза, че тя работи за българската кауза. ДИмаме кореспонденти в три страни - Молдова, Украйна и Македония. Горд съм, че нашата малка платформа има кореспондент в Битоля, Македония - Зоранчо МаринковУ, заяви той, с което спечели ръкопляскания от българските си колеги. Той отбеляза, че Маринков е единственият кореспондент за българска медия, макар и регистрирана в Сърбия.

Включването на българските журналисти от Сърбия повдигна отново някои от старите проблеми в пограничните райони. Трудностите 

да запазиш българщината

особено във все по-изоставащите и страдащи райони, проблемите да отстояваш себе си и др. теми бяха подхванати в панелите "Бизнес и национален дълг", "Журналистиката срещу пропагандата", "Медиите като посредник между обществото и политиците".  За пореден път на медийната среща бе поставен въпросът за финансирането на българските медии зад граница. Медиите на новата българска емиграция не получават абсолютно никакво финансиране от българската държава, отбеляза един от доайените на срещата - представителят на испанския в. "Нова дума" Йосиф Давидов. Темата очаквано разбуни духовете, а Иван Карчев от Виена предизвика представителите на наши медии в Украйна, Чехия и Хърватска с въпроса дали и колко често си позволяват да критикуват властта - българската и тази на държавата, в която излизат. Въпросът му бе провокиран от факта, че "старите" български общности, които са официално признати в тези държави, получават финансиране от официалната власт. ДНовитеУ емиграции, които искат да издават медия на български обаче, трябва сами да се издържат, да търсят спонсори и възможности за развитие.

Представителите на български медии от целия свят разказаха и как се опитват да пробудят интереса към родното, споделиха и за някои от инициативите си,свързани със съхраняване на традициите и любовта към татковината. Журналисти от Украйна, Хърватска и Канада пък заявиха готовност да бъдат домакини на следващата, XV Световна среща на българските медии в чужбина, която отново ще бъде организирана от БТА.