Животворните бисери, или защо хората плачат

Вероятно малцина са се замисляли какво всъщност представляват сълзите. Дали са само физиологична последица от болка, която се трансформира в капки, раждащи се в очите и умиращи някъде по лицето? Или са някаква особена реакция на организма на причинена обида или изключителна радост? Над 90% от хората надали ще успеят да дадат верен отговор на въпроса "Какво са сълзите?" Затова е крайно време да се развенчаят някои митове, или напротив, да се потвърдят определени схващания за появата, ролята, ползата и вредата от солените водни "кристалчета" в организма ни.

Човекът е единственото живо създание, което плаче. Роненето на сълзи изглежда много естествено, но е и доста непонятно. Факт е, че жените са по-емоционални от мъжете. Това проличава и в по-лесното производство на водни капчици в слъзните канали. Дали разумното обяснение на това явление се крие в биологичните особености на нежния пол или зависи от сантименталността? А може би наистина сълзите имат връзка с големината на носа, както наскоро предположи известен чуждестранен антрополог? В твърдението на учения, колкото и необичайно да изглежда на пръв поглед, има известна доза логика - колкото по-малки са каналите в този орган на обонянието, толкова по-незначително количество сълзи може да пропуснат. Нещо повече - науката вече различава физиологичен или рефлекторен плач, необходим за прочистването и овлажняването на очите (характерен за бозайниците), и емоционален, възникващ само при хората, обикновено и при радостни, и при тъжни ситуации.
Някои народи в древността сравнявали сълзите с бисери, ацтеките ги оприличавали на тюркоазени камъчета, а в старинни литовски песни ги наричали кехлибарени пръски. В днешния свят на прагматизма, който се нуждае не от поезия, а от доказателства, с изследването на плача се захващат истински учени. Именно те установяват защо, след като ронят сълзи, хората обикновено се успокояват. Според специалистите изпитваното облекчение не е следствие на емоционалното разтоварване, предизвикано от риданията, а се дължи на... химическия състав на сълзите. Те съдържат хормоните на стрес, отделяни от мозъка по време на емоционалните изблици. Течността, излизаща от очите ни, изкарва от организма вещества, които се образуват при нервно пренатоварване. Като се наплачат, хората обикновено се отпускат и изпитват облекчение.
Представителките на нежния пол отделят от 3 до 5 милилитра течност със сълзите си, докато при мъжете тя обикновено не е повече от 2,5 милилитра в рамките на едно емоционално "разтоварване". Жените също така плачат 4 пъти по-често, като 50% го правят поне веднъж седмично.
Според американския биохимик Уилям X. Фрей, избрал да изследва сълзите от научна гледна точка, те, подобно на други функции, отговарящи за външното отделяне на секрети от организма, освобождават човешкото тяло от токсични вещества, които се образуват по време на стрес. По друг начин обаче това явление се обяснява от Алтер Ребе - прочут древен законотворец и кабалист. В книгата "Тора Ор" той пише, че сълзите са влага, изхвърлена от мозъка. Лошите новини довеждат до неговото свиване. И така през очите се отделят водни капки. Радостта пък предизвиква противоположна реакция - кръвоснабдяването на мозъка се увеличава, добавя се жизнена енергия и се стига до възможността за нови интелектуални разкрития. Ако човекът е готов за тях, те стават факт. Ако ли не, напрежението в мозъка води до свиване и отделяне на сълзи. Твърденията на Ребе не бива обаче да се приемат съвсем буквално. Тоест, ако даден мозък се стисне, това не означава, че отделената течност ще представлява сълзи. Благодарение на анатомичните особености на нашия организъм ние притежаваме специални жлези, които по заповед на мозъка отделят течности. А сълзите са част от тях. Което означава, че между процесите по отделяне на течности от организма ни съществува определена връзка. И надали някой днес може научно да опровергае този факт.
Трябва да се отбележи обаче, че сълзите, появяващи се от очите ни в мигове на радост и тъга, при стрес или изблици на нежни чувства, облекчават не само телата, но и душите. Смята се, че дори помагат да се справим по-лесно със стреса и позволяват да се сдържат останалите емоции. Често може да се срещне твърдението, че хората, независимо на каква възраст са, трябва да плачат, когато изпитват нужда от това, и да не се срамуват от емоциите си.
Въпреки че на подсъзнателно ниво почти всеки е наясно, че сълзите лекуват, пречистват душата и връщат към живота, някои учени не спират да споделят с обществото нови теории по темата защо всъщност хората плачат. Една от последните разкрива, че сълзите са сигнал за отслабналата физическа и психологическа защита на човешкия организъм към заобикалящите го негативни фактори. Тоест, когато плачем, все едно показваме, че сме уязвими. Според изследователя Орен Хасон, който е еволюционен биолог от университета в Тел Авив, Израел, сълзите са знак за високите нива на човешкото развитие. "Проучванията ми сочат, че когато хората плачат, това, освен че е уникално свойство на човешкия организъм, винаги е и зов за помощ, проява на привързаност, а когато това става пред други, е разкриване на чувствата и демонстриране на доверие и единство", твърди Хасон.
Фактът, че сълзите допринасят за освобождаването на организма от вредни вещества, а при малките деца е привличане на вниманието и сигнал за евентуални (здравословни) проблеми, за някои е достатъчен, за да отговорят на основни въпроси по темата защо хората плачат. За други обаче е важно също така да знаят, че по този начин хомо сапиенс произвежда своеобразен антидот, който се бори с агресивното поведение на околните. Хасон дори предлага да се използват сълзите при изграждането на междуличностни отношения. Например, когато плачем, се опитваме да предизвикаме по-снизходително отношение у недоброжелателите, особено когато не намираме друг изход от създалата се ситуация. С проронването на сълзи в някои случаи можем да привлечем вниманието на околните (този път може би - доброжелатели) и да помолим за помощ. Когато няколко души наведнъж започват да плачат, това ги сближава на емоционално ниво, тъй като е знак, че изпитват едни и същи чувства. Все пак изследователят отбелязва, че ефикасността на това еволюционно поведение винаги зависи от обстоятелствата, при които се проявяват сълзите. Естествено, на такива места като служебния офис или публични пространства, пълни с непознати, този начин на общуване може да доведе до абсолютно противоположни резултати.

Колкото и да е странно, факт е, че хората се появяват на този свят със сълзи в очите. Детският плач след раждането е първият знак, че бебето е живо. И колкото по-силно плаче, толкова е по-добре: въздухът си проправя път до белите дробове на новороденото и то диша все по-свободно. А това означава, че започва да живее, да преживява и преодолява премеждия, ситуации, чувства, победи и загуби... със съответните сълзи...