Забележителните атове, или защо конете заслужават собствен Великден

Не е тайна, че днешният Тодоров ден се нарича още Конски Великден. Празникът се отбелязва с тържествено почитане на атовете най-вече по време на бурните български кушии. За традиционните  надбягвания с коне при изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на животните, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове, като гощават с тях и конете. Победителят в кушията също се награждава: атът получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят шампиона с вода.

Конете от векове са смятани за забележителни животни. Още древните хора са забелязали, че жребците притежават способности да изцеряват различни болести, влияят и върху човешката психика. Надарени с невероятна сила и грация, атовете будят всеобщо възхищение. Но има и множество факти, невидими за окото, които не само са любопитни, но и разкриват защо конете заслужават да имат собствен Великден.
Установено е, че язденето повлиява положително опорно-двигателния апарат. Жребците с всяка крачка предават на седящите отгоре им хора импулс, който повтаря действията на човешкото тяло при ходенето. Именно това допринася за преодоляването на проблеми, свързани с гръбначния стълб. Така конете са незаменими помощници за терапии и гимнастики, като подобни курсове за рехабилитация много често се препоръчват и на деца, и на възрастни.
Смята се, че цветът на атовете влияе на характера им. Това твърдение обаче е доста спорно. От една страна, ако се вземе предвид как е при хората, се оказва, че тази теория е доста лъжовна. Все пак индивидуалните човешки особености и способности не зависят от цвета на косата или кожата. От друга пък, прекарващите повече време с конете са на мнение, че черните са по-бързи, издръжливи и по-леко понасят различни заболявания. Някои смятат, че рижавите жребци са с доста нестабилен характер. Но най-правдоподобна и приета за вярна от повечето специалисти е теорията, че основополагащи за поведението на атовете са първите години от живота им, породата, както и кои са родителите им.
Конете са сред животните, у които доста добре са развити определени сетива, някои - много повече, отколкото при хората. Така атовете са способни да чуват звуци, недостъпни за човешките същества: структурата на слуховия апарат на жребците позволява те не просто идеално да приемат постъпващите сигнали, но дори да ги усилват, което наистина е уникално.
Тези нечифтокопитни притежават и страхотно обоняние. Ако зрението им с възрастта започва да ги подвежда, ориентацията се запазва благодарение на факта, че те много добре различават разнообразните миризми, и затова преодоляването на големи разстояния не е проблем за тях. Много коне се ориентират по ароматите и определят къде се намира ездачът, седлото, храната им, а също така могат да усетят и дали сеното и тревата са годни за употреба.
За разлика от доста други животни, атовете виждат света цветно, но може да се каже, че страдат от специфичен вид далтонизъм - не различават червения и синия цвят. Една от най-впечатляващите особености, отнасяща се до зрението на жребците, е фактът, че ъгълът, който обхващат с очите си, доближава 360 градуса. Това означава, че въпросните нечифтокопитни знаят какво става и пред тях, и отзад. Също така за конете не е никакъв проблем да виждат предмети в тъмното.
Много добре развитото осезание също е сред впечатляващите физиологически способности на атовете. В съвкупност със зрението, слуха и обонянието жребците са несравними с каквото и да било друго същество. Най-силните им рецептори за усет са разположени в устните и копитата. Мястото, където се слага подковата, всъщност е не само най-чувствителната част от тялото на конете, но и отговаря за циркулацията на кръвта. Прилаганата върху копитото сила на тежестта кара тази съединителна тъкан, изградена от формени елементи и течна плазма, да се придвижва по артериите, вените и капилярите.
Любопитен е също така фактът, че конете са способни да лекуват не само хората, но и себе си. Ако денят е бил прекалено напрегнат, атовете възстановяват изгубената енергия с помощта на масаж, което подобрява и работата на сърцето. Това дава сили на жребците, тъй като подобни действия усилват кръвообращението.
Конете не само са способни да различават музиката, но и имат собствени предпочитания. В съзнанието на тези животни композицията трябва да бъде спокойна, мелодична, затова не могат да слушат хеви метъл.
Не е тайна почти за никого, че за да се определи възрастта на жребеца, се гледат зъбите му. Този факт вдъхновява народа за поговорката "На харизан кон зъбите не се гледат".
Най-високият кон в света е Сампсън (Sampson). Жребецът, роден през 1846 г. в Бедфордшир, Англия, бил с размери 2,16 м височина при холката и тегло от 1520 кг. Поради достигането на тези невероятни размери Сампсън бил прекръстен на Мамут (Mammoth) от собственика си Томас Клийвър.
Не е за пренебрегване и фактът, че заради голямото си тегло конете не могат да стоят само на три крака, ако с четвъртия нещо се случи. Затова счупванията са сериозен проблем за тези животни - възстановяването е продължително и мъчително и възпрепятства по-нататъшното нормално развитие на атовете.
Съществуват доста поверия и суеверия, свързани с тези животни. Смята се, че ако случайно някой види бял кон, трябва да се изплюе на земята, за да предотврати евентуалните проблеми. Казват също, че когато жребецът пръхти, това е предизвестие за радостна среща... Но всеки е свободен сам да реши как да се отнася към подобни твърдения.