За духа на възкръсналия поет

* Това е един сън на Стефан Стамболов, в който със Захарий Стоянов трябва да решат какво да правят с внезапно появилия се "поет от корицата на читанката", казва авторът Стефан Цанев

* Истината много често не е красива, но удоволствието от това да погледнеш истината до предела в лицето за мен е удоволствието да правиш театър, добавя режисьорката Маргарита Младенова

Това са двете главни тези, очертаващи смисловата и емоционалната координатна система на спектакъла, който се играе на камерната сцена на Народния театър. Авторът е определил жанрово своята нова пиеса като "смешна трагедия" за това как някогашните борци за свобода се превръщат в диктатори - без да правят преврати, с официалното съгласие на народа и с всички лостове на демокрацията. В тази съвременна трагедия бившите апостоли на свободата и настоящи властници са изправени пред най-тежкия избор - да видят и да усетят себе си не във властта и в силата, а в истината и справедливостта. А всичко започва от едни сън на Стефан Стамболов, в който му се привижда, че телохранителят Гунчо му съобщава, че Христо Ботев е дошъл да го посети. Поетът обаче е загинал преди шестнадесет години, защото действието в пиесата се развива през 1892 г. и Стамболов извиква стария си съратник и другар Захарий Стоянов да обсъдят толкова странната и необичайна ситуация. Срещата между двамата, която в крайна сметка също се оказва сън, защото Захарий Стоянов също отдавна е починал, прераства в интелектуален и емоционален диспут за властта и силата на властта, за демокрацията и народа, за действието и мълчанието, за истината на справедливостта и за справедливостта на истината.
Когато думите са силни, мястото на театъра не е да ги изкрещи, нито да ги аранжира ефектно, а да създаде едно особено пространство, в което словото да отеква - навътре. Да работи не за "тук и сега", а за "там и после". Да открие и следва едно аскетично вътрешно действие с високо смислово напрежение, което бавно и упорито да разчиства пластове предубеждения, готови представи, лесни квалификации, душевни разрухи и човешки повреди - все отломки от мелачката на властта, от валяка на историята. И ако вече не е късно, да се отвори отдолу чистата зона на тишината, така режисьорът Маргарита Младенова определя виждането си за проблематиката и духа на спектакъла. Интелектуалното напрежение на диспута и емоционалното отстояване на позиции и истини представят Христо Мутафчиев като Стефан Стамболов, Валентин Танев като Захарий Стоянов и Павлин Петрунов като Гунчо. Сценографията и костюмите са на Даниела Олег Ляхова, музиката е на Асен Аврамов.


Неочаквана среща от миналото - Христо Мутафчиев и Валентин Танев

Павлин Петрунов, Валентин Танев и Христо Мутафчиев в сцена от спектакъла

Христо Мутафчиев в ролята на Стамболов, Валентин Танев в ролята на Захарий Стоянов и Павлин Петрунов в ролята на Гунчо
Снимки Симон Варсано