Още веднъж за моркова и тоягата

Един от бисерите на фолклора ни е народният лаф за моркова и тоягата като стимулиращи средства, предлагани на подвластните за извършване на някаква дейност. Хората вярват (понякога съвсем без основание) на висящия пред устата им морков и се боят от тоягата зад гърба им независимо от това, има ли рекламен повод, във връзка с който им се предлагат, или са редовна житейска практика. Обикновено се употребяват комбинирано - в хармонично съчетание. И малките морковени радости за обществото, редувани или успоредени с принудата, имат изпитан ефект, особено над такива като нас, още несвикнали с истинска демокрация.
Впрочем вместо да го усуквам толкова, уж теоретично, по-добре да кажа простичко и ясно, че нас често успяват да ни зарадват с чудесни разпоредби и справедливи решения или забрани, които обаче после никой не изпълнява или спазва и (което е по-важно) никой не се грижи те да бъдат изпълнявани или спазвани. Оправдан възторг предизвика у мен (сигурно и у много други хора) намерението на отговорните органи да бъдат глобявани по 200 лева и наказвани с лишаване от правото си да сядат зад кормилото за известно време шофьорите, които не уважават предимството на пешеходците, минаващи по така наречените зебри.
Възторгът ми обаче продължи до другата сутрин, след като медиите обявиха хубавата вест, защото тръгнах по работа из любимия ми роден град и още сутринта щях да бъда прегазен на две пешеходни пътеки, по-точно на два светещи зелено светофара.
Едното място беше Военната академия, а другото при пресечката на улиците "Раковски" и "Гурко", където не ми е за първи път. И в двата случая тръгвах да премина бързо, щом светна зеленото, за да освободя после път на завиващите коли, но те решиха, че са по-важни от мен и от разпоредбата и не зачетоха предимството ми.
Някой беше казал, че и най-несъвършеният закон е добър, ако се спазва. Аз, понеже вярвам на закони и разпоредби и ги спазвам, не за първи път си рискувам живота (макар вече почти изживян) и хабя остатъците от нервите си. На няколко пъти съм и заплашван, псуван, дори веднъж ударен с юмрук, заради навика ми да казвам на пушачите, хвърлящи по спирките фасове (преди да се качат на автобуса или тролея), че са си "изпуснали цигарата". Меверето или общината, която също вече се сдоби със своя полиция, могат значително да обогатят бюджетите си, ако сложат на спирките по един свой "инкасатор", който да глобява нарушителите за небрежно и разсеяно хвърляните от тях на земята угарки.
Зарадва ме вестникарската информация със заглавие "Слагат прожектори на двеста "зебри" в столицата", в която се споменава и за други грижи, полагани от общината за пешеходците и главно за   децата по улиците. Но пак ще кажа, че повечето грижи и мерки са ден до пладне, ако не се съпътстват и продължават от контрол, от мерки и наказания, от тоягата, без която повечето от нас не са свикнали. А тази тояга може да бъде и деликатна. Неотдавна силно впечатление ми направиха кондукторката и шофьорът на градски автобус във Варна. Мъж се качи с кафе в пластмасова чашка в ръка, но кондукторката веднага любезно му обърна внимание, че това е забранено и каза на шофьора да почака, докато пътникът слезе и хвърли чашката в кошчето за смет на спирката. Човекът с кафето измърмори нещо, но се подчини, а кондукторката виновно сподели, че иначе нея ща я накажат. И в София имаше подобен случай - шофьор на градски автобус любезно информира качилата се с голямо куче в колата дама, че возенето на домашни любимци не е разрешено и понеже тя не обърна внимание на думите му, той спря и заяви, че няма да тръгне, докато кучето не слезе. Интересна беше реакцията на другите пътници - отначало те я защитаваха, но когато разбраха, че автобусът няма да мръдне от мястото си, докато тя упорства, обърнаха се срещу нея...
Ще припомня поговорката "Интереса клати феса". Но не е ли в интерес на всички ни - и на гражданите, и на органите, които сме избрали да ръководят държавата или града ни, да има ред в нашето общество. И да не търпим дори малките, на вид незначителни, нарушения на този ред като например това - в автобус с ясен надпис и картинка, че използването на мобилни телефони е забранено, едновременно говореха шест пътници, главно пътнички. Говореха продължително, някои високо. Лошото е, че вече не се ядосвам. Свиквам с нарушенията. Докъде ще я докараме така?