Човещината е най-важна

Петранка Сомлева

- Г-н Великов, откога съществува центърът?
- Центърът е създаден преди 30 години. В момента в него се обучават 85 деца от 16 до 18 години. Те са настанени тук от "Закрила на детето" или са с намалена трудоспособност. Това са деца, на които подаваме ръка и 80% от тях се справят. При нас овладяват различни професии - шлосерство, шев на дамско облекло, готварство, животновъдство и др. Специалностите са лицензирани от Агенцията за професионално обучение. Децата получават дипломи, с които след завършване на 3-годишния курс започват работа при работодатели, с които имаме постоянни връзки.
- А какво става с децата, които нямат родители и няма къде да отидат?
- 90 на сто от децата са без родители. При нас вече има и млади хора от 18 до 25-26 години. През ваканциите са при нас, организираме празнуването на рождените им дни, заедно сме на Коледа и Нова година и те се чувстват много добре. Стараем се след завършване на 3-годишния курс на обучение да ги изведем от институцията без сътресение. Стресът се получава, когато сменят средата и започнат работа - това е трудно за тях. Хората в Овча могила много обичат децата, уважават ги и се грижат за тях. Човещината е най-важна.
- Има ли деца, които не успяват да се справят?
- Да, това са деца с над 90% инвалидност. Искаме да им помогнем, но те са просто за пансион, дори не могат да вземат професиите, на които ги обучаваме. Затова ги преместваме в сродни институции. Тези, които са над 20-22 години, отиват в домове, без да работят. От Социални грижи поемат тяхната издръжка.
- Как се справяте с издръжката на дома?
- Домът е общински. За всяко дете има определена сума, която е достатъчна, от нищо не сме ги лишили. Природата е добра, в пансиона е топло и всичко е осигурено. Учебният корпус е двуетажна сграда с централно отопление. Разполагаме с учебни зали, компютърна зала, физкултурен салон, кабинет по социално-битови умения, по психология, учебни работилници, кухни по готварство и кабинет по шев. В училищния двор има изградена спортна площадка.
- Кой купува дрехите за децата?
- Ние, но има и деца, които получават пенсия. Тя им се дава като джобни пари и с тях си купуват обувки, дрехи. Имаме 7 възпитатели. Всеки от тях се грижи за 5-6 деца. Разполагаме с 15 учители, които обучават децата в училище до 13 ч., след това те идват в пансиона. Имаме социален работник, психолог, ресурсен педагог, лекар и медицинска сестра. Персоналът е особено важен за такива домове. Проблемът ни е, че в момента нямаме автомобил. Ползваме лични коли, когато се налага. Има случаи, когато "Бърза помощ" от Свищов ни отказва да дойде. Писали сме писма, но резултат все още няма. Дано след Нова година това се оправи, защото проблемът е сериозен. Подобно училище да остане без превозно средство...
- А средствата достатъчни ли са ви?
- Да. Благодарен съм на кмета на Свищов г-н Благов, който ни помага много. И ние се опитваме да разнообразим живота на децата. Развиваме спортна дейност, имаме кръжок по изобразително изкуство, по приложно изкуство. Децата се занимават с изработка на стъклопис и лепене на различни метали. Всеки ден без събота и неделя, когато малките почиват, имат по 1-2 часа занимания. Правят много хубави неща. В спортната дейност също имаме постижения. Участвахме в зонално първенство в Габрово. Взехме първо място - купа и 7 медала. Ще участваме и на спартакиадата за деца, лишени от родителски грижи, която се провежда всяка година в София.
- А прекрасната сграда, в която сте настанени?
- Сградата е дарение от земеделската кооперация, ползваме я безвъзмездно. Проблемът е, че не можем да направим по-сериозен ремонт, например да сменим дограмите. Средства имаме, но няма как да го направим, защото не ни разрешават още, а по проекти не можем да участваме. След края на всяка учебна година с колегите боядисваме основно. Затова всичко е хубаво и чисто - и столовата, и стаите на децата.

Митко Къчев:
Хубаво ми е, имам много приятели

- Митко, какво най-много обичаш да правиш?
- Да чета, литературата обичам най-много.
- За колко време научи стихотворението "На нивата" на Яворов, което рецитира на тържеството по случай 70 години от създаването на земеделската кооперация в Овча могила?
- За една вечер.
- Браво. В кой курс си?
- В I курс.
- А какво не ти харесва тук?
- Няма такова нещо. Всичко ми харесва. Имам приятели. Уча готварство. Много ми е интересно тук и ми е хубаво.
- Искаш ли да останеш тук, в Овча могила?
- Искам, стига да има къде. В селото имам много приятели.