Шедьоври, създадени с куки, или плетенето като изкуство и занаят

Необичаен празник се отбелязва вече над десетилетие - от 2005 г., всяка втора събота на юни е прието да се чества Световният ден на плетенето пред публика (World Wide Knit in Public Day). Той е за всички онези, които са завладени от процеса на създаване на различни дрехи, предмети от бита или елементи от интериора с помощта на прежда и куки. Изкушените от това изкуство се събират някъде на обществено място - в парка, в кварталното кафене или просто пред блока, където живеят, и се отдават на любимото занимание. За първи път тази инициатива става факт в Париж. Забавлението е измислено от почитателката на плетенето Даниел Лендес. Постепенно примерът на французойката и приятелките й вдъхновява и жителите на други държави - САЩ, Англия, Швеция, Финландия, Норвегия, Естония и т.н. Акцията се сдобива със собствена емблема, на която са изобразени куки за плетене на фона на картата на Европа. А на много места по света събитието се провежда с елемент на благотворителност - често майсторките даряват сътворените от тях дрехи на хора от социални домове или продават произведенията си, като след това събраната сума също се насочва в помощ на нуждаещите се. Най-активните се опитват да "оплетат" целия свят, изпращайки изделията си в далечни страни и дори на други континенти. В рамките на Световния ден на плетенето се организират различни изложби, ревюта, уъркшопи, пърформанси и др. Според най-нови данни инициативата завладява жителите на над 350 града на планетата ни.

Трудно е да се каже откога плетенето е познато на хората. Историците са на мнение, че то не е толкова старо като тъкачеството, изтъквайки като основен аргумент, че не са открити каквито и да било артефакти за този занаят. Все пак се твърди, че първи започват да плетат арабите, а от тях се научават да въртят куките и кръстоносците и така това изкуство стига до Испания.
Смята се, че в началото се използвали не куки, а... рамки - кръгли или правоъгълни. Номадите от Северна Африка намотавали върху тях преждата. Историците обаче се затрудняват да уточнят кога точно в племената минават към плетенето, познато и днес. Не са открити и образци от древни творби, създадени с помощта на конци и куки, понеже и коприната, и вълната под влиянието на времето оставят след себе си само прах, за разлика от тъканите, от които са запазени цели фрагменти. Все пак се знае, че чорапите са сред първите, направени с помощта на две пръчици, допринасящи за по-лесното издърпване на конците. Създадени са в Египет през I хил. н.е. Любопитен е и фактът, че в страната на фараоните е било прието в дрехите да се вплитат различни билки и талисмани.
Първоначално плетивото е изключително мъжко занимание. В продължение на близо пет столетия се използва само коприна и памук, а чак след това в употреба влиза и вълната. В Англия самата дума "плетиво" се появява едва през XIII век. Оттогава тази творческа дейност се използва най-вече за създаване на шапки за войници и моряци. Останалите детайли от облеклото на армията доста време се шият, тъй като производството на стоманени куки за плетене е било доста скъпо.

Оказва се, че самата кралица Виктория била много добра в това. Тя не само се увлича от плетенето до края на живота си, но и благодарение на нея подобни занаяти от средата до края на ХIХ век получават широко разпространение и стават популярни. Странно, че това не се случва по-рано, тъй като Англия винаги се е славела с висококачествена овча вълна. Повечето лейдита обаче извънредно бързо се научават да плетат най-различни предмети - от чантички и ръкавици до шалове и шарени якета, като проявявали страхотен майсторлък. След механизирането на процеса със специални машини обаче от занаят това изкуство се превръща в приятен начин за релакс.
Съществуват сведения, че през 1566 г. шведският крал Ерик имал 27 чифта плетени чорапи, внесени от чужбина, като всеки от тях струвал колкото годишното възнаграждение на придворния слуга.
В Литва е било прието преди сватбата младоженците да си подаряват плетени ръкавици със сложна многоцветна шарка. Според традиционните схващания, колкото са по-пъстри, толкова по-интересен живот очаквал съпрузите.
Световната рекордьорка по плетене живее в Холандия и се казва Мириам Тегелс. Жената успява да развие "скорост" от 118 бримки в минута. И така влиза в историята и побеждава Линда Бене, която цели 10 години държи палмата на първенството в Северна Америка, като усуква за 3 минути 253 бримки. Съществуват и доста други интересни постижения в областта като рекорда за едновременно плетене: през септември на 2012 г. в самия Роял Албърт хол в рамките на четвърт час с куки и конци са боравили заедно 3083 души. Дейвид Бабкок пък се е прочул с факта, че обича да участва в маратони по плетене, където кандидатите трябва за 6 часа да създадат възможно най-дълъг шал. Мъжът веднъж дори успява да подобри постижението на британката Сюзи Нюър, като за 5 часа, 48 минути и 27 секунди изплита 3-метров аксесоар.
Смята се, че това занимание благотворно повлиява човешкия организъм - понижава кръвното налягане, хармонизира работата на сърдечносъдовата система и стомашно-чревния тракт, премахва напрежението и намалява раздразнителността.
Експертите са установили, че по време на секс за 6 минути човек изгаря 21 калории, а когато борави с куки и прежда, за половин час губи 55 калории. Всеки може да избере най-подходящ и приятен начин за отслабване, нали?


Изпити за майсторлък
Цели гилдии на майсторите на плетенето съществуват в Европа чак до XVIII век. Членовете им са само мъже. И получаването на титлата "майстор" изобщо не е лесна работа, предшествана от продължителен процес на обучение. Първоначално желаещите да овладеят това изкуство учат 3 години, а после още толкова чиракуват.
С нарочен изпит се определяло дали занаятчията може да бъде признат за майстор. За целта кандидатът в продължение на 13 седмици трябвало да изплете вълнена шапка, няколко шарени ръкавици и дълги чорапи, елече и риза. Но за най-сложно се смятало създаването на плетен килим с размери 1,5х1,83 метра, на който трябвало да бъдат изобразени животни, както и орнаменти от листа и цветя. Изпитът се смятал за успешен, ако някой от гилдията, оценяваща създадените произведения, пожелаел да се сдобие с тях.