Обувки от музея до подиума, или как се носи това?!

В този кратък обзор са представени не просто странни обувки (съвременни дизайнери не спират да създават наистина невъобразими и умопомрачителни модели), а само такива, които наистина са били носени в определен период от историята. Въпреки тяхната видима свръх непрактичност, някои чепици са в употреба от векове. Други обуща пък отдавна са почти забравени и може да се видят само в музея. А за експонати, разхождани предимно из модните подиуми, не си и помисляйте да питате: "Ама как се носи това?!" За мнозина, попаднали в мрежата на чаровната диктаторка - модата, практичността на калеврите е най-малкият проблем...

Смята се, че историята на обувките започва през осмото хилядолетие преди новата ера. Оттогава на хората се налага да слагат на краката си доста необичайни, а понякога и откровено нелепи модели. Доста преди 70-те години на миналия век да бъдат обсебени от манията по платформите, японските майко (ученици-гейши) ходят с окобо - чепици, напомнящи сабо. Обуват тези свръх неудобни модели заради изключително прозаични причини: за да не цапат с улична кал скъпоструващото кимоно. Височината на платформата обикновено е около 14 см, а названието си фиксираната за крака с V-образна каишка от плат джапанка получава заради характерния звук, който се чува при ходене. Цветът на окобо пък зависи от статуса на момичетата - на започващите курса на обучение се полагат червени, а на абсолвентките - жълти разновидности.
Факт е също, че през ХVII век за мъжката мода в Европа са характерни три четвърти чорапи и обувки с висок ток. Аристократите с особено настървение се стремят да подчертаят стройните си крака. Украсяват чепиците си с бродерия и панделки. Любопитно е, че всички тези, типични днес за дамите детайли, са наложени, благодарение на вкуса и ниския ръст на закръгления Луи XIV.
На кокили приличат странните дървени обувки, наречени кабкаби или налини. Натруфени със сребърна декорация, те са популярни преди столетия в Ливан сред жени, които ги носят, за да не изцапат дългите си облекла. Богатите дами често инкрустират чепиците си със седеф, а на върха им обикновено се мъдрят златни или сребърни детайли. Към краката кабкабите се закрепват с помощта на копринени или кожени каишки. За специални случаи от типа на сватби дървените обувки-кокили изцяло се покриват със засукана сребърна декорация или бижута.
В началото на ХХ век жените във Финландия най-често могат да бъдат видени с цървули. Изплетени от ленти на полски бряст, със стелка от плат, те се слагат и върху скъпи обувки, за да се предпазят от дъжд, кал и сняг. Обикновено тези чепици, разпространени също така в Норвегия, Швеция и Русия, може да се носят не повече от седмица, а понякога се разпадат и по-рано.
Оригиналните чопини, появили се през Възраждането, днес се пазят само в някои музеи. И този вид обувки е доста непрактичен. Носят ги само за да изпъкнат в тълпата. Благодарение на тях дамите стават по-високи с цели 18 см (заради огромната подметка), а и демонстрират богатство (чопините изобщо не са евтини) и екстравагантност. Странните модели се правят от дърво, което се покрива с тънка коприна или кадифе. Украсяват се със сребърна дантела и скъпоценни камъни.
За първи път чепици без токчета са представени от дизайнера Антонио Берарди през 2007 г. След по-малко от 12 месеца модните обувки вече са на краката на Виктория Бекъм. Въпреки неестествената визия, която създава усещането за изключително неудобство при ходене, дамите, забелязани с тези калеври, твърдят, че не изпитват никакъв дискомфорт с тях. Медиците обаче не са съгласни с подобни изказвания и застъпват становището, че честото носене на модела на Берарди може да доведе до необратимо увреждане на стъпалата, коленете и дори гръбнака.
Ритуалните падуки се смятат за най-древните обувки в Индия. Дебелата платформа е с колче най-отпред, което отделя палеца от останалите пръсти на крака. За направата на тези чепици се използват различни материали: дърво, желязо, сребро и дори слонова кост. Съществуват и падуки, покрити с подобие на тръни и гвоздеи, използвани най-вече от мазохисти или хора, които се стремят чрез самоизмъчване да докажат своята преданост на боговете.
Необичайни сватбени обувки правят мъжете за избраничките си във френската долина Бемал край град Сейнт-Жирон, департамент Ариеж. Според местното поверие колкото по-нависоко е вирнат върхът на тези патъци, толкова по-голяма е любовта на младоженеца към булката.
Още с появата си в Страната на изгряващото слънце през 80-те години на миналия век моделът, обединяващ класически ботуши с връзки на висок ток и традиционни балетни палци, веднага става изключително популярен сред фетишистите. Придвижването в тези чепици обаче е почти невъзможно. Вероятно затова те се продават само в специализирани магазини и в интернет.
Открай време в Китай съществува стряскаща за европейците традиция да се стягат с плат или бинт краката на малките момиченца, за да се спре растежът на стъпалото. Смята се, че по този начин то прилича на неразцъфнал лотос. Вероятно затова обувките в северната част на Китай се правят във формата на прекалено извита чашка на цвете с деликатно токче. Почитателките на модата от Шанхай в края на ХIХ и началото на ХХ век се кипрят с такива чепици. А в южните провинции на Поднебесната империя ходят с равни подметки, "облечени" в черен памук или коприна. След 2009 г. "лотосите" вече не се продават в магазините и може да бъдат направени само по поръчка.
Разбира се, съществуват и много други модели, които предизвикват въображението и на най-разкрепостените почитатели на обувките. Някои със сигурност могат да се похвалят с още по-странни чепици, а други пък облекчено ще въздъхнат, че никога няма да им се наложи да носят нещо подобно.


Окобо

Кабкаби

Цървули

Чопини

Падуки

Без ток

Сватбени

"Лотоси"