Не ще им позволим, дядо Вазов

"Eзик свещен на моите деди,

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не - за ядове отровни..."

Прости им, дядо Вазов, за тъмнината, в която се лутат душите им. Те слава дирят, вместо светлина. Не лелеят за просвета, не милеят за родина. Невежеството бъркат с модерност, историята подменят с политика, книжовността обругават с драскачество и слагачество.

Писарушки, дядо Вазов, винаги ще има. Ще се пъчат и ще са кресливи, ще се хранят от хорските слабости, присъщи на всеки по-земен от теб. Снагата ти, дядо, е зазидана вовеки в храма на българщината. Словото ти е по-мощно от прищевките на времето. Стиховете ти са кръвно свързани с българската земя и с чедата, които ражда и ще ражда. Повелите ти ще се пренасят от уста на уста, дори когато безродниците и безкнижниците ще се преброят повече от четящите и мислещите...

И ако днес някоя заблудена душа повярва, че децата ни ще наричат чимшира "вечнозелен храст", а вместо ятаган ще сричат "сабя", то значи, дядо Вазов, че светлината на твоето велико дело е повече нужна отвсякогаж. 

За да ни вдъхне кураж и гордост. Да охулим своите, не чуждите, които днес, дядо, се опитват да поробят знанието, да унижат даскалуването, да обезсмислят просветлението.

Историята на отечеството блика от страниците на твоята съкровищница. Духът на българина е жив точно там - в речта на Рада Госпожина, Бойчо Огнянов, Кирияк Стефчов, Соколов...

Не ще им позволим, дядо Вазов, да подменят и на йота словото ти, завещано вовеки на България!

"Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа".