Мистичното сари, или как се облича лента плат

Според някои археологически находки историята на носенето на сари може да се проследи до III-II хилядолетие преди новата ера. Думата произлиза от санскрит, където "сати" означава лента плат. Оригиналната женска дреха е традиционна за Индия, Бангладеш, Непал и Шри Ланка. Представлява дълго парче материя - между 4 и 9 метра, което по своеобразен начин се загръща около тялото. Платът, от който е направено сарито, зависи от социалното и материално положение на жената.

Всеки, който поне веднъж е гледал индийски филми или е стъпвал в тази приказно-мистична страна (отбелязваща на 26 януари Деня на републиката), със сигурност е забелязвал уникалните облекла, с които са пременени жените. Традиционното сари им служи вярно векове наред и има свойството да придава по-голяма женственост и грация на дамите, като подчертава достойнствата и скрива недостатъците им. За индийските мъже няма нищо по-привлекателно от представителки на нежния пол, облечени в сари. Сигурно заради това близо 80% от жените в южноазиатската страна и сега предпочитат да носят сари, отколкото модерни съвременни дрехи.
В древността то се състои от две парчета плат - с единия увивали бедрата, за да се получи своеобразна пола, а с другия, наричан дупата, покривали гърдите и раменете. Краищата му можели свободно да висят или да се пъхнат в долната част на сарито. Също така се връзвали на гърба, като по този начин се образувало подобие на блуза.
Съвременното сари обаче е цяло парче плат, дълго от 5 до 9, а понякога и до 12 метра, широко около 100 см, без нито един шев. Обикновено отстрани може да се види бордюр - долният край на дрехата, украсен с най-различни орнаменти, извезани или нарисувани, а при най-скъпите модели - обогатен и с полускъпоценни камъни. Подобни детайли върху плата може да са и два. Не е изключение и сарито, на което бордюрът напълно отсъства. Това се случва, най-вече когато целта на жената е да привлече вниманието на околните към бижутата си.

Краят на плата, който се прехвърля през рамо, се нарича палу или палав. Той също е богато украсен. Може да се каже, че това е главната част на сарито. При движението на жената палу красиво се развява отзад и така всички, дори и тези, които се намират по-далеч, имат възможност да оценят красотата на тази уникална дреха.
Цветовете й може да бъдат най-различни. В древността жените носели само платове, боядисани в един тон със сока на растенията, като понякога успявали да постигнат плавен преход от по-бледи нюанси към по-наситени. По-късно, когато се овладява техниката на рисуване върху материи, се появяват истински произведения на изкуството и при сарито, което започва да прелива във всички цветове на дъгата.
Някои от тях имат особено значение в индийската култура и разкриват определени особености в статуса на жената. Например вдовиците трябвало да ходят само в обикновено бяло сари, без каквито и да било аксесоари и украшения. Ако нечия съпруга току-що е родила, традицията повелява в продължение на 7 дни майката да е облечена в жълто. Сватбеното сари основно е наситеночервено, с богата златна бродерия. Зеленият е цветът на исляма, в синьо пък се обличат жените от по-низшите касти. Но днес малцина обръщат внимание на тази символика - най-важното да е красиво.
Любопитен факт е, че ушиването на сари е изцяло мъжка работа: смята се, че никой по-добре от представителите на силния пол не знае как трябва да изглежда красивата жена. Още повече, че в Индия е прието възхищението към нежната половина на човечеството да се изразява напълно открито, понеже се смята за най-доброто творение на планетата. За направата на качествено сари на двама тъкачи може да им потрябват около 7 месеца! Боядисват и бродират плата също само мъже.
На пръв поглед някои може да се заблудят, че всички традиционни индийски облекла са абсолютно еднакви. Но всъщност съществува безкрайно множество разновидности на сарито, като всеки щат е прочут с неповторимия си начин на създаването на тази красива дреха.

Най-скъпи са бенареските копринени сарита, които се правят в град Варанаси. Те се отличават от останалите подобни дрехи с високото си качество и богатата рисунка по целия плат. Често се допълват с бродерии, изпълнени със златни или сребърни конци. Важно е да се знае, че бенареското сари не е дреха за всекидневието. То се облича за сватби или по друг тържествен повод, защото този тоалет има уникалната способност да придава на жената величествена и елегантна визия.
Не е за пренебрегване и фактът, че всяка средностатистическа индийка има в гардероба си над 100 сарита - за всички възможни събития и случаи в живота. Разбира се, това удоволствие не е евтино: една такава дреха струва от 600 до 30 000 рупии (от 15 до над 650 долара). Похарчените пари обаче не са повод за угризения - качественото сари не губи цвета си и е практически вечно, като се предава от поколение на поколение.
От една страна, дизайнът на тази дреха не се променя от хилядолетия - всъщност е доста сложно да се трансформира радикално парче плат. От друга, не може да срещнете две индийки, облечени в абсолютно еднакви сарита - дори и цветовете им да си приличат, съществуват 19 традиционни начина за оформянето на плата около тялото, както и безброй нетрадиционни, по-артистични, използвани както във филмите, така и за да се акцентира върху леката еротика или красотата на жената.
За сарито може да се говори и пише безкрайно дълго. Но най-добре е просто да го пробвате - и тогава то само всичко ще ви разкаже...


Безкрайността като спасение

Любопитна легенда за необичайното парче плат, служещо за облекло, стига до наши дни от древноиндийски епос. Близо 3000 г. пр. н. е. царят Пандав изгубил в игра на зарове не само армията, държавата и всичките си роднини, но и самия себе си. В опита да си върне всичко, залага най-скъпото, което му е останало - жена си Драупади. Но и тя е спечелена от съперниците на царя.
В желанието си да унижат още повече доведения до отчаяние Пандав, враговете се опитали да съблекат съпругата му пред очите на всички присъстващи, за да я осквернят и физически. Според сказанието, обаче, всемогъщият Кришна се смилил над жената - и колкото и да се опитвали да развият парчето плат, обгръщащо тялото на красивата Драупади, сарито й изглеждало безкрайно...