Кой може да лети, или феноменът левитация

Боговете от източната митология, индийските магове, посветените йоги, светите отшелници, изкусните факири векове наред се славят с изкуството на левитацията. Според някои експерти обаче способността за издигане във въздуха е присъща и на обикновени смъртни...

В древноиндийските Веди - руническите книги на знанията, е поместена подробна инструкция за левитация. Практическото ръководство за това как човек може да се откъсне от земята и да полети се свежда, общо взето, до постигане на определено състояние на духа, твърдят специалисти. За съжаление обаче до днес никой не е успял да направи точен превод на този документ на който и да било съвременен език, защото доста от думите и понятията в тези летописи са безвъзвратно изгубени.
Но някои документирани свидетелства сочат, че в древността определени хора се издигали във въздуха, при това - почти на цял метър! И го правели не за да учудят и впечатлят околните, а понеже "окаченото" състояние е най-удобно за медитация.
Умението да се рееш над земята се практикува не само в Индия, но и в Тибет. В записките на будистки монаси са открити редове, разкриващи как през 527 г. сл.н.е. в Шаолин пристигнал Бодхидхарма - индийски основател на дзен-будизма, който обучавал обитателите на храма как да се сдобият със задължителното условие за полети. Уроците продължавали, докато монасите не се научавали да управляват енергията на собственото тяло. Твърди се, че самият Буда и наставникът му маг Самат прекарвали цели часове в състояние на левитация.
Изкуството да се преодолява земното притегляне и до ден днешен се смята за едно от най-мистериозните. Феноменът на летящите хора е описван от доста пътешественици и учени. Така англичанката Александра Давид-Неел отбелязва в дневниците си: "На високопланинското плато Чанхтан видях в поза "лотос" неподвижно застинал будистки монах. Изведнъж той се издигна във въздуха и прелетя няколко метра. Периодично докосваше почвата и отново се рееше над земята, при това толкова леко, все едно не е човек, а топка... Погледът му през цялото време е устремен нагоре - към пътеводната звезда, различавана в светлината на слънцето единствено от левитиращия."
Съществуват и любопитни данни, които сочат, че подобни умения са присъщи не само на жители на Изтока, но и на някои европейци. Жителите на Стария континент в Средновековието не проявявали някакъв по-специален стремеж да се сдобият с тази сила. Но пък успявали да "зависнат" във въздуха в момент на религиозен екстаз.
230 католически свещеници стават свидетели на полетите на света Тереза. Този факт е отбелязан в автобиографията на монахинята-кармелитка, датирана с 1565 г., в която девойката разказва за необикновената си дарба: "Издигането се случва внезапно и рязко. И докато се опитваш да събереш мислите си, я облак, я могъщ орел те отнася в небесата... В това състояние обаче разбирам, че се намирам във въздуха... А когато полетът приключва, усещам необикновена лекота на тялото, като че ли съм безтегловна..." Но света Тереза не обича това усещане, тя категорично не желае да се издига над земята. Дълги години монахинята отчаяно се моли Господ да я избави от това "наказание". Молитвите на кармелитката са чути и Тереза губи дара си.
Един от най-прочутите летящи хора е Йосиф Деза (1603-1663), наричан още Купертински - на името на родното му село в Южна Италия. От малък бил невероятно набожен и обичал да се докарва до състояние на религиозен екстаз, което му позволявало да се рее свободно във въздуха. Когато приемат Йосиф в Ордена на францисканците, издигането над земята се случва пред очите на главата на католическата църква. Деза получил правото на аудиенция при папа Урбан VIII в Рим, но щом видял негово светейшество, изпаднал във възторг и летял, докато не го свестят. Тогавашни учени, наблюдавали близо стотина случаи на левитация на Йосиф Деза, оставили няколко официални свидетелства на чудото, видяно с очите им. Тези полети обаче всявали смут сред вярващите и от 1653 г. се налагало да местят Йосиф от една отдалечена обител в друга. Но където и да се намирал той, новината за способностите му светкавично се разпространявала в околността и към манастира се стичали тълпи от желаещи да зърнат летящия Деза. Купертински напуснал този свят през есента на 1663 г. в Озимо и скоро след това бил канонизиран за светец.
Според черковните записки, направени по различно време от Рождество Христово до наши дни, броят на хората, демонстрирали пред народа умението да левитират, е близо 300 души. Сред светците дарбата е била присъща на Серафим Саровски, както и на архиепископ Йоан. А в московските летописи се пази бележка за Василий Блажени, който с помощта на непозната сила дори прелитал над големи реки...
Сред най-известните левитатори на ХIХ век е Даниел Дъглас Хюм. Неговата история буди интереса на редактор от тогавашен американски таблоид, който публикува следните редове: "Изведнъж Хюм се откъсна от пода на цял фут (около 30 см - б.а.), което изключително много учуди околните. В този момент левитиращият загуби ума и дума. След малко стъпи на краката си, а после отново се издигна във въздуха. По време на третия полет Хюм докосна с ръце тавана." Според някои сведения постепенно Даниел се научава да управлява дарбата си и в продължение на 40 години демонстрира способностите си на многохилядна публика, включително и на редица знаменитости, сред които са император Наполеон III, писателите Марк Твен и Текерей, известни политици, учени и лекари. И никой нито веднъж не го е уличил в мошеничество. По думите на самия Даниел, докато левитира, той не изпитва и капка страх, но пък усеща неизвестна сила, която го издига над земята.
Англичанинът Морис Уилсън, който се представя за професионален йога, през 1934 г. решава с помощта на левитация да покори Еверест. Премествайки се с огромни скокове, без каквато и да било екипировка за катерене, британецът така и не успял да стигне до бленувания връх. Замръзналото му тяло е намерено в планината година по-късно...
За най-напредничави левитатори днес се смятат онези, които се осланят на уменията и философията на йогите и индийския гуру Деви. В основата на учението е трансценденталното съзнание, способно да получава информация непосредствено от вселенския разум. Първото състезание на "Летящите йоги", трениращи именно по тази методика, се организира през юли 1986 г. във Вашингтон. Експертите обаче са на мнение, че демонстрираното от участниците в надпреварата трудно би могло да се нарече полет...
Въпреки многобройните истории за левитиращи хора, някои от които са потвърдени и документирани от достоверни и не чак толкова представителни източници, това явление векове наред се възприема като загадъчен феномен - чудо, което противоречи на всички научни закони. И докато не бъде намерен отговор на въпроса за природата на силата, издигаща човека във въздуха, това няма да се промени.