Да хванеш вятъра и вълната, или тръпката на уиндсърфа

Уиндсърфингът е доста млад, но изключително популярен вид спорт. Смята се, че се появява през 40-те години на ХХ век. А американецът Нюман Дарби остава в историята като бащата на дъската с платно, за направата на която използва немного голям катамаран. Само че първият опит да се създаде конструкция, която да се движи по вълните под въздействието на вятъра, се проваля - уиндсърфът потъва. И едва през 1964 г. Нюман успява да направи така, че дъската не само да се задържа на водата, но и да плава с лекота по вълните, като се насочва от вятъра и се управлява от човек.
Всички маневри се контролират от стоящия във вертикално положение "капитан" на уиндсърфа. Това е своеобразна революция във водния спорт, където дотогава, от незапомнени времена, всички плавателни средства се управляват в седнало положение. След като Нюман прави семеен бизнес от производство на дъски с платно и дори привлича модели за рекламирането на уиндсърфа, се поставя началото на официалното летоброене на този вид спорт. Според друга версия той възниква едва през 1967 г. и за появата си е задължен на моряка Джим Дрейк и сърфиста Хойл Швейцер от Южна Калифорния. Те съединяват в едно любимите си занимания върху вода - платно от лодка и дъска. Този своеобразен хибрид е наречен от Хойл уиндсърфинг - явно доста сполучливо, щом името се запазва и до днес.
За да се практикува завладяващият спорт, не е необходимо наличието на вълни - по-важно е да има вятър. Но когато морето е неспокойно, тогава тръпката е най-силна, твърдят уиндсърфисти. Дъската всъщност се управлява благодарение на платното, което играе ролята на шарнирна конзола.
Както и при други видове спорт, трябва много внимателно да се подходи към избора на оборудване, необходимо за уиндсърфинга. Тук не може да се каже със сигурност кое е по-важно - дъската или платното. Съответствието им определя целта на използването - дали ще е фрирайд, фристайл, уейв или др. Има значение и за нивото на сърфиста - новак или професионалист. Трябва да се има предвид и мястото на пързалянето по водната повърхност - море или езеро, както и метеорологичните условия плюс силата на вятъра.
Според експерти оборудването трябва да кореспондира най-вече с възможностите на сърфиста. По-напредналите не бива да купуват твърде къси дъски, както и не е добре начинаещите да се опитват да контролират 3-метров уиндсърф. Неправилно подбраното платно също ще създава доста неудобства. А все пак идеята на този вид спорт е да носи удоволствие от пързалянето по вода.
Добре е да се знае, че професионалните дъски са по-леки и доста чупливи. Затова отношението към тях трябва да е деликатно, тогава уиндсърфът ще се използва по-дълго време и ще спести маса средства. Онези, които хвърлят дъската от багажника на колата върху асфалта и се спускат във водата направо от кея, трябва да приготвят доста пари за ремонт и резервни части. Най-важното е да се преценят не само силите и уменията да се управлява уиндсърфът, но и финансовите възможности за практикуването на този спорт.
Начинаещите може да започнат и с оборудване втора употреба. Пълен комплект - дъска, платно, мачта, аксесоари - се продава за еквивалент на 800-1500 долара. Уиндсърфът обаче издържа едва няколко сезона - в зависимост от условията на експлоатация и положените грижи. Относително достъпното ново оборудване се продава с голямо намаление обикновено в края на сезона. Освен това доста майстори правят дъски по поръчка, съобразявайки се с индивидуалните параметри на клиента. А и този вариант излиза много по-евтино от известните маркови модели.
Експерти препоръчват уиндсърфът да се практикува в специално разработен за интензивни движения неопренов водоустойчив костюм. Покупката му дори трябва да изпреварва самата дъска с платното, смятат специалисти.
А овладяването на тънкостите по усвояването на управлението на дъската и платното най-напред трябва да става върху гладка повърхност на водата и слаб вятър, който не променя рязко посоката си. Тогава уиндсърфистът може лесно да го "хване" и да усети тръпката и удоволствието от "пързалянето" по синята шир. Тук е важно не просто да се стои върху дъската, но и да се управлява платното. Всъщност при правилно натоварване не човекът държи платното, а обратното.
В началото е необходимо уиндсърфистът да се научи да подготвя дъската за спускането на вода, да определя посоката и силата на вятъра и да "пълни" с него платното. Не са за пренебрегване и съветите на инструктори по уиндсърф, чиито услуги също не са много евтини - 30-60 долара за 2 часа обучение, което понякога включва и целия комплект оборудване.
За най-добри места за практикуването на този вид спорт се смятат Полинезийските и Канарските острови, Мароко, бреговете на ЮАР и Австралия. Именно там има и хубав вятър, и чудни вълни... Но те не са препоръчителни за начинаещи, защото е твърде неблагодарно занимание първите уроци по уиндсърф да се случват при твърде екстремни условия. Новаците обаче може да използват по-спокойните езера и реки наоколо.

Титли и рекорди

Американецът Роби Неш е най-легендарният уиндсърф състезател в света с цели 23 (!) шампионски титли. Рекордът за скорост пък принадлежи на французина Антоан Албо, който през 2008 г. на отсечка с дължина 500 м постига средна бързина от 49,09 възела или 90,91 км/час. А португалецът Жоао Родригез дори влезе в Книгата с рекордите на Гинес, след като успя с уиндсърф да измине наведнъж разстоянието между два острова в архипелага Мадейра - 300 км, пропътувани за 10 часа.