In memoriam
Мая ВАПЦАРОВА (1944-2025)
/ брой: 35
***
Върни ми, Господи, човека
дори да е стар, уморен, побелял,
върни ми го онзи, който е създавал
и навярно със дух е живял.
Залети сме с логаритмувана помия,
изражда се нашият век,
препускаме зомбирани,
крещим:
Животът стана лек,
животът е по-лек.
И върху пори на земята
растем като паразити,
очакваме робот железен да ни вразуми.
Прости, човечество, в заблуда сме,
не търсим робството духовното да замени.
Върни ми, Господи, човека,
що смисъл влага в далечната мечта,
що песента запява, щом поиска,
що знае що е свобода.