Щангите у нас са в застой

Асен Златев е роден на 23 май 1960 г. в с. Царимир, Пловдивско. Започва да се занимава с вдигане на тежести в Марица Пд под ръководството на Ганчо Карушков. Състезава се в категориите 75 кг и 82,5 кг. Олимпийски шампион е от Игрите в Москва 1980. Световен първенец е от 1980, 1982 и 1986 г. и три пъти е сребърен медалист (1981, 1983, 1985). Има 5 европейски титли (1980, 1982, 1984, 1985, 1987). Състезава се и в Бундеслигата на Германия за отборите на Лаймен и Кемниц. Почетен гражданин на Пловдив от 2000 г. В момента Златев развива собствен бизнес и помага на родния си клуб Марица. Един от радетелите за създаването на Федерация по вдигане на тежести за ветерани. Наскоро Златев заслужи сребърен медал на европейското за ветерани в Будапеща, а миналата година прочутият ни щангист заслужи сребро и на IX Световни мастърс игри в Оукланд, Нова Зеландия.

"Надали има друга страна с по-добра методика и възможности от България"

- Господин Златев, как се зароди идеята да участвате в създаването на Федерация по вдигане на тежести за ветерани?
- Човек дори и добре да живее, остарява. Наскоро участвахме на европейско в Будапеща и останах с впечатление, че Европа е водеща сила в това, че хора в определена, по-солидна възраст, се състезават. С участието си те показват, че се чувстват добре, че живеят добре и имат състезателен дух. Приятно впечатление прави, че хора от 60- до над 80-годишна възраст вместо да са с шкембе, да куцат, да имат кръвно, захар, са в добра физическа кондиция и дори се състезават. Не е толкова важно кой е шампион, а че на такива възрасти хората са с блясък в очите.
Относно федерацията, това е разумен ход. Нямаме амбиции или конфликт на интереси с Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ). Гледаме си нашата цел. Важното е да се покаже, че спортът е хубаво нещо, че с него може да се постигне дълголетие и хубаво самочувствие.
- Явно желанието за спортна кариера не приключва толкова бързо.
- Никога не съм спирал да тренирам. Влизам в залата по три пъти на седмица, а съм на 58 години вече. Голям мотив ми даде, че започна да се говори, че щангите, въобще спортът, амортизирал хората и ги правел негодни и те на млади години се разболявали, умирали и не знам си какво. Имам двама съученици в родното ми село Царимир, които починаха. Но в статистиката влизат само тези, които са на показ, които са обществено познати. И така, и така, като си тренирам, реших, когато имам възможност, да участвам и на състезания. Главното е участието и да покажем, че сме активни. За утре нищо не се знае, но в момента нищо не ме боли. Нито глава, крак, кръвно - нищо. Това ми е основният мотив да ходя по състезания.
- С вашите действия можете ли да влияете по някакъв начин за подготовката и успехите на активните състезатели?
- Един от моите колеги ми сподели, че са правили статистики и са установили, че ако сме участвали на Държавното отборно първенство за мъже, сме щели да вземем отборно второ място. В Будапеща бяхме осем българи на подиума и всичките се прибрахме с медали. Донякъде това е в рамките на шегата. Мислим, че с това, което правим, влияем на голяма част от обществото ни. Ако това се показва на обществеността, ще докажем на много хора, че трябва да бъдат активни и че ще бъде по-добре да са активни. А резултатът е, че могат да бъдат здрави и да живеят нормален живот. Това е най-голямото внимание и принос, който искаме да създадем.
- А има ли интерес сред клубовете?
- Редица наши клубове проявиха интерес да притежават и такива състезатели. Много наши колеги вече започнаха да тренират, като виждат, че и ние се занимаваме. Ще бъде много по-лесно Българската мастър федерация вместо да комуникира с тези състезатели, те да го правят с нас.
- С какво ще помогне тази федерация?
- Ние ще сме един подчинен, допълнителен орган. Ще допълваме и ще правим по-лесна комуникацията. В момента се събират хора, клубове и трябва да има организация.
- Понеже сте в процес на регистрация, как върви комуникацията ви със спортното министерство?
- Засега Красен Кралев ни подкрепя и сме приятно изненадани, че имаме съдействие. Даже миналата година след Мастърс Игрите в Нова Зеландия бяхме събрани и всички участници и призьори бяха наградени. Това прави доста добро впечатление.
- А имате ли комуникация с президента на БФВЩ Неделчо Колев?
- Разговаряли сме с Неделчо. Той каза, че не иска и няма да създава проблеми. Това поне е хубаво, че го декларира. Ние си имаме свои пътища и си вървим по тях. Ако искат да помогнат, да го направят. Ако не искат, ние не искаме и не можем да ги контролираме. Всеки ще си върви по пътя. Смятаме, че това, което правим, е много добро. Ще помогнем на много хора да видят, че може да стават нещата и на по-сериозна възраст. Да видят, че могат да стават хубави неща.
- Доколкото знам, се занимавате в тази насока вече две години. Виждат ли се плодовете на труда ви? Все пак в щангисткото общество нещата се разпространяват...
- Доста хора се хващат за щангата вече. Започнахме трима души. Сега официално сме 11 регистрирани за световното първенство в Барселона през август. Мисля обаче, че вече има над 40 души, които са започнали да се подготвят и броят им постоянно расте.
- Значи ще трябва и държавно първенство да се организира?
- Да, ще го направим. Може би от догодина ще има подобен шампионат. И сега си правим контролни състезания, но все повече ще ги официализираме.
- Да се върнем към олимпийските щанги. Какво мислите за ситуацията в момента в България?
- Много деликатна е ситуацията. Цялата обстановка с българския, и по-конкретно с нашия спорт, който дипломатично казано, е в застой. Той е организационен и производствен. Но това е застой на творчеството, на развитието.
- Но от доста години вече сме така независимо, че на последното европейско за мъже и жени в Букурещ резултатите бяха по-добри от предния шампионат...
- Резултатите бяха по-добри, защото на това европейско ги нямаше седем водещи страни, които бяха наказани. За съжаление трябва да постигаме резултати, когато всички са тук и не само на европейско, а и когато ги има китайци, руснаци, турци, колумбийци, защото и те имат сериозни щанги. А и доста други нации, които изкарват добри щангисти. Просто трябва да сме конкуренция, отново да бъдем световна сила. Това не е някакво амбициозно нещо. Трябва да си подредим нещата, за да се случат. Защото надали има друга страна, която да има по-добра методика и по-добри възможности за развитие, като материал от България. За съжаление това нещо не се използва и тази ниша на пропаганда на нашата страна, на имидж на България, е занемарена. И на държавно равнище, и на ниво Федерация по вдигане на тежести, която не прави необходимото за запазване на авторитета на нашия спорт.
- Как може това да се промени, да се открие ниша, която да работи? Да се изграждат щангисти? Защото все пак има деца, които разполагат с доста възможности, но те не са развити...
- За съжаление има много деца, които могат да се развиват, но не желаят да го правят, защото не виждат перспектива при този начин на работа. Значи нещата трябва да се нормализират. В момента те не са нормални. Като цялостна функция. Функцията трябва само да се нормализира. Ние не трябва да правим чудеса. Нужно е всичко да е нормално. От устав и ръководство та до всичко останало. Не по този начин, както е сега.
- А може ли сегашното ръководство да се справи с тези задачи?
- Засега не са показали, че могат.
- Но вероятно те не могат или не искат да го разберат?
- Не е луд този, който яде баницата, а този, който я дава. Спортното министерство трябва да вземе отношение. Дай боже новият Закон за спорта да влезе в сила, защото с него ще се нормализират нещата. Не само в нашия спорт. Има много други спортове, където също има сериозни проблеми. Всички знаят, че има аномалии, но нямат такава възможност те да бъдат коригирани. Иначе колеги и деятели казват едно. Те не искат този или онзи да се махне от федерацията ни или непременно да стане еди-какво си. Щангистите искат да се нормализира ситуацията и да се използва потенциалът на българските щанги. Такъв какъвто е. Нито повече, нито по-малко.
- Да разбирам ли, че има някакъв лъч надежда. Всичко да тръгне от промяната на закона?
- Ако не тръгне от държавата, нищо няма да стане. Държавата е всесилна. Иначе условията и потенциалът са налице. Просто трябва да се използват. Това е един хубав имидж. Един от най-добрите имиджи на страната ни може да бъде създаван от спорта.