Съвременни аспекти на "правилното мислене"

Мракобесието като алтернатива на свободата, толерантността и демокрацията съпътства цялата история на човечеството от древните диктатори през инквизицията, та чак до наши дни. През изминалия ХХ век възникнаха, развиха се и последователно залязоха два вида мракобесие, два вида тоталитаризъм, десен и ляв. Но не случайно съществува поговорката за новото като добре забравено старо.
Установилата се след 1989 г. глобално доминантната либерална демокрация, всеобщото избирателно право и свободата на мнение не изключиха автоматично рецидивите на "инструктивното правилно мислене". Постепенно и неусетно в последно време актуалност придоби т.нар. "политическа коректност", в която ограниченият брой истински и безспорни цивилизационни норми и ценности са безразборно смесени и често заменяни с потоп от шаблони, направо невероятни предразсъдъци, изконна схематичност, изсмукани от пръстите табута, забрани, автоцензура и пр. наложени и самоналожени ограничения на мисълта и творчеството, явяващи се в същото време изяви на тяхното безсилие.
Подконтролните масмедии са носещата конструкция, своебразната социална инфраструктура на този род съвременно мракобесие. Малко е да се каже, че те са идеологически ангажирани и затова изконно пристрастни. Перфидният слугинаж и поръчковщината на реакционерството са като зараза и са се превърнали днес в масово заболяване, пандемия и основен проблем на видимо деградиращата от година на година журналистическа професия. В масмедиите системно се злоупотребява с власт и влияние, изпипват се мними и реални политически заговори, провокации и конспирации, като същевременно се отвлича вниманието и целенасочено или съпътно се губи обществено време и енергия. Подмяната на ценности е ежедневие, незначителното придобива масмедийно огромно значение, безсмислицата се увенчава с нещо като смисъл, дребните подробности изместват същността. Със срутването на "реалния социализъм" в близкото минало лявото мракобесие изчезна в много голяма степен от обществената сцена. Отделни елементи на "политически диктат" и съответно донякъде силово налагане на леви мисловни стереотипи и концепции все пак могат в съвременността да се наблюдават от страна на зелените движения, еколозите и природозащитниците. Но в контекста поне досега ползата от повишаването на чувствителността на човечеството към опазването на окръжаващата среда многократно компенсира неудобствата, причинени от "екотероризма", сиреч от радикалните крайности при масираното лансиране на "напълно зеления мироглед", спрямо който кога обосновано, кога не, но винаги остроумно реагира президентът на Чехия Вацлав Клаус.
Като значително по-сериозен и затова тревожен днес се очертава проблемът с дясното мракобесие. За организираността при интензивното възпитание особено на младото поколение в идеологията на наречения в Щатите неоконсерватизъм, по-известен в Европа като неолиберализъм, съм писал вече неведнъж. Както и за агентите на неговото влияние в страни като нашата, за финансирането, за създадената мрежа от институти, за дежурството на техните сътрудници по масмедиите. Така че едва ли нещо може да бъде прибавено в "техническата характеристика". Но факт е, че в България в продължение на повече от две десетилетия относително последователно бе проведен идеологически крайно дясно реакционен разрушителен експеримент. Който обаче съвсем не е приключил, а продължава.
Новите-стари измерения на налаганото ни "правилно мислене" са в класическите параметри на "минималната държава". Те включват екстремно ниско държавно преразпределение, социалносилно проблематична данъчна система, основана на първостепенната роля на косвените данъци и на второстепенност на прякото данъчно облагане (запазване на плоския данък върху доходите на физическите лица), стремеж на всяка цена и при всички конюнктурни условия към уравновесеност на държавния бюджет, както и поддържане на при всякакви конюнктурни условия на твърде нисък показател за държавна задлъжнялост към БВП.
Подобна фиксация в стерилността на фискалната сфера и практическо тотално отричане на държавния потенциал и на възможностите чрез държавата за реагиране и въздействие при криза, а също и при икономическо прегряване, непреднамерено препращат едновременно към средновековната схоластика в мисленето и към живяния от моето поколение период на единствено правилната линия и на партийния монопол върху нея.
Неоконсервативните идеи особено в трактовката им от дясното крило на републиканската партия зад Океана еднозначно са избора на социалдарвинистите и на хората с ниска култура. А този именно път е погрешен, не само защото, както се видя, е път от криза в криза, а и защото е отрицание на постиженията на хуманизма, на справедливостта и солидарността между хората. Твърде малко вероятно е светът да се примири и през ХХI век да заживее единствено по принципите на овълчването и с "един гол пазар". Мракобесието като глобално доминираща идеология е равно на безбъдещност.