Наситете й се!

Моя дълбоко непозната Тони (Антонина),
Имаш своите пет минути слава. Евтина и грозна. Не знам кой те накара "да мислиш", че прекрасното любовно стихотворение на Никола Вапцаров "Прощално" може да бъде превърнато в гнусна порно-чалга. Сега ще те посъветват, ако не са го направили, да казваш, че си искала да пародираш масовия вкус. Да, ама и пародията е изкуство, а при теб е отвратителна и вулгарна гавра. Прилича на чук, с който разбиваш всичко ценно и смислено.
Искала си била да мислим, провокирала си ни... Мое момиче, какво говориш? Как и какво да мисля, като ми удряш в главата, че "Прощално" е "култово" стихотворение за Вапцаров и "го е написал точно преди да го ОБЕСЯТ в АРЕСТА". О, недоразумение, дори не знаеш, че Вапцаров не е ОБЕСЕН и не е просто УМРЯЛ, а е бил РАЗСТРЕЛЯН. И с това ли ни провокираш?
Знаеш ли, не си виновна ти. Всички ние сме виновни. От сутрин до вечер те показват телевизии и те въртят в социалните мрежи. Кликаме и гледаме. Хилим се, удряме се по главите и караме други да те гледат. Не намираме думи за простотията, но мълчим. Криворазбрана свобода на изразяване. И липса на всякакви граници, линии и санкции. Сигурно си доволна, вадиш суперлуксозния си телефон и показваш броя харесвания на парчето на следващата чалготека. Която с радост го гепва и го цепва на дансинга.
Залагаш на евтиния пиар. Осъзнаваш ли, че и днес, и утре, и когато и мен, и теб няма да ни има на този свят, Вапцаров ще е пак Вапцаров. А ти ще си останеш момичето по гащи.
Много ни стана, Тони, твърде много. Дни наред снимката на Бойко Борисов като рекламно хазартно лице, после чалга по "Прощално". Време беше и Вапцаров да покръстите. Щото мълчахме за дупари, за цепнати дънки, за "Шушана", за скопени учебни програми. Щото всяка седмица с кеф разлистваме "Уикенд", за да видим чий син е умрял от рак...
Какво следва ли? Нищо. Просто влизаме тихо, присядаме кротко, вперваме погледи в мрака и... слушаме Вапцаров на чалга. Като се наситим на порнографията около нас, ставаме и си отиваме. М... му на всичко!