Голям Анекдот

Господарят влетя вчера в Министерския съвет и натири двама министри да асфалтират. Ефектно, нали! Пред камерите, пред целокупния народ Той нареди до ден-два всичко да е тип-топ. Господ не смогнал за ден да създаде всичко, но Господарят може. Какво ще стане после, когато камерите ги няма, е друг въпрос.
Значи нарежда Господарят на кметовете веднага да започнат да слагат асфалт. Върху калта и тинята. И как кметовете ще го направят, питаме? Със свои фирми може би. А пари? Ние после ще дадем, махва с ръка Господарят. А министрите да отидат на място, да наредят на кметовете, да намерят начин, ако няма такъв, и да действат. А то няма начин. И Борисов много добре го знае. И натирените министри Нанков и Радев също го знаят.
И хората от Мизия го знаят. Много добре при това. И ние го знаем. Господарят е този, който разпорежда, дава, отпуска, взима, взима, взима... Без правила и закони, над правилата и законите. Защото Господарят е правилото. Господарят е и законът. Да се оправят кметовете.
Какво лицемерие само! Вижте тези улици, дето ги показва телевизията, и ги оправете, нарежда Той. За да спрат телевизиите да Му навират под носа дереджето на властта. Непоказаните улици и хора на тях не съществуват за Него.
Защо телевизиите не покажат сега как отиват министрите Нанков и Радев на място и правят така с кметовете, щото утре асфалтът да е по улиците. И всичко да е тип-топ.
Тоз Господар е голям Анекдот.
А вий асфалтирайте върху калта, няма що! Догодина, преди изборите, фирмите на ГЕРБ трябва да спечелят търговете за ремонт на ремонта. А Господарят ще изгрее на телевизора, ще размаха ръце и тежко ще каже: трябваше да реагираме веднага, хората да си влязат в домовете, че иначе Корнелия Нинова пак щеше да ходи в Мизия. И това му е драма, да знаете!
От тез наводнения до гуша ни дойде.