Стоянките на Стоянка

Какво красиво българско име - Стоянка... Име на поетеса... Достойно за първия рейд за Новата година на "Старинният файтон" из духовните пространства.
Верните почитатели на изящната словесност си спомнят срещата със Стоянка Митева-Балева още в средата на 70-те години на миналия век. Първата стихосбирка "Момичета" на новото име в българската поезия записва това име между големите поетични надежди. И тъй като капрата на Файтона не е най-подходящото място за разказване на биографии, ще се възползвам от възможността да кажа думи за думите на Стоянка в мерена реч, и още по-точно - за последната й засега стихосбирка "Невъзможна среща", казвайки й: Не, възможна среща... Какво мило съвпадение - толкова сродна душа да бъде първият пътник с Файтона и да му внуша, че е в небесна колесница. Сходни са ни и белезите от раните, които носим. Но те са атестат и за нашата съпротива.
Паралелно с "Невъзможна среща" общувах и с автобиографичните й пътешествия "Девет кръга, или когато се разпадаха основите"... Това е книга-роман, територията на нейния живот. Да видят читателите на какъв огън се е пържила душата на поетесата през близо половин век, за да извлече екстракта за поетичното си слово. Гледайки драматичната панорама на живота през Дантевите кръгове на ада, ние чуваме правнучката на баба Тонка от Русчук да се провиква "Благодаря на белите звезди", а после да излиза от "Неродена сянка"... Магическа е душата на поетесата - от сянката да извлича светлина не за себе си, а за нас, за средата, в която животът я е вкоренил. Хубаво е, че перото на поетесата е овладяло потока на словото и в немерена реч - така нареченото дневниково изложение, правейки моментална снимка на времето, през което преминава, със съответния социален анализ на това време, с почти белетристични щрихи, оцветено със своето дишане. Това е паралелният свят на Стоянкиното поетично слово, изкристализирало в стихосбирките й "Мълчана вода", "Огнена риза", "Смутена надежда", "Не си отивай" и "Хоризонт за мечтатели". За да завърти и изведе в орбита и "Хоро за самодива"...
Ето затова ще повторя: Не, възможна среща... На капрата на Файтона - поетесата Стоянка Митева-Балева ще ни шемети с рецитала си...

Никак не е излишно да отбележа, че двете книги, на които съм се опрял - "Невъзможна среща" и "Девет кръга...", са с предговори и редактирани от двама мъже на словото, кавалери на престижното слово - първата от Боян Ангелов, втората - от Марин Кадиев. И двамата - лидери на писателски общества. Това не е късно кавалерство. Това е извоювано уважение за качеството на Стоянкиното поетично слово, за нейната нравствена устойчивост, за нейното българско присъствие със свой глас в големия хор на певците.
Когато казах, че капрата на Файтона не е място за разказване на биографии, имах в запас и казаното преди повече от век от бога на поезията Есенин, че "който се интересува от биографията ми, да я потърси в стиховете ми". Точно такова усещане оставят стихотворенията в последната засега стихосбирка на Стоянка Митева "Невъзможна среща". Тя се е разтворила или кондензирала в стиховете си и умният и съсредоточен ценител на изящната словесност няма начин да не сътвори мозайката на нейния художествен образ.
От Хайтов съм запомнил една случайно изречена фраза: "В тази книга където да ровнеш, все на литературен текст попадаш..." Та ето:

И в нашия делник безпътен,
когато не бият камбани,
пороят на страстите мътни
превръща мечтите ни в рани.

Който иска да види по-конкретно този процес - да го потърси в "Девет кръга, или когато се разпадаха основите". Инак в поетическото слово по стоянките на Стоянка екстрактът е:

Аз търся ръце уморени
и вярвам, че нежност са скрили.
Нали съм за обич родена...

---------------
Представяне на стихосбирката "Невъзможна среща" на Стоянка Митева ще се състои днес, 11 януари, от 18 ч. в НЛС "Старинният файтон".