По лицата на хората е изписан животът им

Смехът е естествен за нас, хората. Той е като насъщния ни хляб! Пък и не за единия хляб живее човек! Смехът, доволството просто са потребни на хората. Човешкият живот е немислим без усмивки, без хубав, здрав смях!
Смехът е здраве! Тази стара истина я знаем много добре всички. Лекарите и психолозите дори имат и лечебен способ - смехотерапия. Така - със смях, те лекуват, подобряват здравословното състояние на пациентите си. А една източна мъдрост гласи, че раят за хората е там, "където има ромон на вода, звън на пара и смях на мома"!
Само че у нас изчезна СМЕХЪТ! Изчезна от живота ни, изчезна от лицата ни. Изгуби се смехът ни вече повече от двадесет години. То не бе преход, то не бяха кризи, то не бе чудо! Животът ни стана тежък и мрачен и ако се смееш днес, ще те вземат за психично увреден, за луд.
Как да се смее човек, който е без работа, без средства за нормален, спокоен живот. Има един такъв виц: Питали един човек колко процента е при тях безработицата. Той казал, че е сто процента. Как така сто процента? Ами така, защото аз съм безработен! За мене тя е сто процента!
Как да се засмее такъв човек?!
Как да се смеят нашите деца, които имат по 7-8 часа скучни уроци в училище? Как да се смеят учителите? Те не са уважавани нито от ученици, нито от родители, нито от обществото. Заплатите им са малки, не са сигурни дали ще имат работа, дали бюджетът на училището ще стигне? Тъжни учители - мрачни ученици.
 Как да се засмеят пенсионерите, които са подритвани, оставени са на жалко и несигурно съществуване, на оцеляване по едната случайност, по късмет?
 Как да се засмеят нашите учени, които мизерстват с малки заплати (че и без заплати) и властта непрекъснато им натяква, че са излишни в живота ни, в кризата?
 Как да се засмеят купувачите и продавачите по нашите пазари, които един друг се надлъгват с вносните продукти, с които всички ние не знаем храним ли се, или се тровим?
 Как да се засмеят хората, като гледат какво се "излива" от екраните на телевизорите им? Няма го добронамерения, здравословния смях, който да ни развлича, да ни разтоварва от ежедневието, да ни отпуска. Отсъства иронията. Натъжава ни, огорчава ни подигравката, гаврата с добрите и трудолюбивите хора. Телевизионни водещи се подиграват с възрастните, като че не те са им оставили имоти, дали са си силите и здравето, за да градят заводи, предприятия, които сега пустеят! Няма го уважението към ума и труда на златното поколение!
 Как да се засмеем?! На какво? На това, че управниците ни нехаят, че ни е трудно да си платим парното и затова живеем на студено? Да се засмеем, когато цените на храната летят нагоре, напоследък - и на облеклото? Да се смеем, когато пенсиите стигат само за 10 дни от месеца! Да се смеем, когато живеем в страх, в стрес и в срам! А без смях човек изглежда много, много възрастен...
 По лицата на хората е изписан животът им. Ако един народ е мрачен, значи просто животът му е труден. И няма светлина в тунела.