Абсурдните архитектурни контрасти на София състаряват лицето й
/ брой: 10
Йонко БОНОВ
През годините на т.нар. демокрация столицата ни е през цялото време в ръцете на сините, а през последните години в нея упражняват здравата си управленска хватка и гербаджиите. През това време в жилищните й квартали се изляха стотици хиляди тонове бетон и стъкло, облечени в скъпи технологии като за последно. Не бяха пощадени от отприщения цимент и околните планински пазви. Напастта на тази изгубила всякаква връзка с нормалната човешка душевност архитектура и грандоманското строителство обаче не допринесоха нито за по-европейския облик на София, нито направиха по-привлекателна урбанистичната й визия. Напротив, сега най-големият град на България е с твърде състарени черти. Вина за това имат не обикновените хора, а онези, които нямат грижа да доказват как са се сдобили с първия си милион. Хора, за които икономическата криза е идеалната среда - с изобилие от работна ръка на безценица и с неприлично висок дял на сивия стопански сектор.
Колко ли още ще властва безстилието в стилистиката на столичното градоустройство? Докога редом със съвременни архитектурни силуети, проектирани и изградени с претенция за модернизъм и функционалност, ще се мъдрят нерегламентирани сметища, изоставени полусъборени паянтови постройчици, наситени с вонящи отпадъци - свърталища на клошари или пренаселени с отритнати от безхарактерната държавност роми?
За съжаление могат да се дадат не един и два конфузни за практическия урбанизъм примери, и то от централната градска част на София.
Не става дума за два съседни квартала, изразяващи дълбоки социални контрасти. Напротив, до комплекси от затворен тип, кокетни кварталчета или многофункционални сгради са прилепени жалки дупки - изоставени парцели, които още не са ощастливени от дългата ръка на съвременното строителство. Те са си законна рожба на неистовата потребност от ново строителство от средата последното десетилетие на миналия век та чак допреди 2-3 години. От друга страна, тези контрасти крещят и срещу пълната управленска, административна, експертна и обществена незаинтересованост от това как изглежда съседният парцел. По-голям егоцентризъм и несъвместимост от това едва ли е възможно, защото за тази форма на отчужденост са платени стотици хиляди и дори милиони. Не е ли време собствениците на такива парцели да се заставят да ги поддържат в приличен вид - да бъдат оградени, почистени, изравнени, озеленени?
Един от типичните примери за такова нелепо недоразумение е прилепен току до моста "Чавдар", наглед фланкиран ефектно от знаците на амбициозната архитектура на днешния ден. Преди моста, откъм бул. "Дондуков", се издига нова многофункционална сграда. В непосредствено съседство с нея в североизточна посока се набива на очи контрастът - два парцела, единият превърнат в сметище, а в другия се намира едноетажна съборетина, гъмжаща от роми и кучешки глутници. Социално-урбанистични контрасти в страстна и ненарушима братска прегръдка, пред която времето, съответните експерти и съветници на Столичната община са направо безсилни. Тъжното е, че българинът, който иначе е специалист по всичко, няма никаква идея докога ще трябва да търпи урбанистичните странности на седесари и гербаджии, яхнали амбициозно кметската управа, отреждащи на София незавидната роля на заден двор на Европа.