Трудно и бавно, но както трябва

Лилия Чалева
Дир БГ

Дълга е историята на Паметника на свободата, извисил се гордо на връх Свети Никола в Стара планина близо век. Решението за построяването му е взето през 1879 г., но трябва да минат близо пет десетилетия, за да се появи. Строителството му продължава четири години - до 1930 г., и още толкова стои и чака да бъде официално открит.
Последният мащабен ремонт по него е извършен в периода 1971-1982 година. Сега, 43 години по-късно, очаква следващия си строител, който да извърши мащабна консервация и реставрация, и да върне върне неговия суров, военен вид, какъвто е замислен от неговите автори.
За една година два са провалените конкурси на обществената поръчка за изпълнител на ремонта, а мотивите са, че кандидатите не оферират покриване на 100% техническото задание по проекта на възложителя.
На 26 март изтича набирането на офертите на кандидатите за третия конкурс и ако този път има избран победител, ремонтът може да започне от април.
За строителството и уникалността на паметника, за неговото настоящо и бъдеще, разказва историкът д-р Чавдар Ангелов.

Уникалност и мисия

Първото, което прави този паметник много специален, е, че той е единственият в България, построен след решение на Народното събрание и то не кое да е, а на Учредителното през 1879 г. в средновековната българска столица Велико Търново. Три дни, преди да бъде приет окончателният текст на Търновската конституция, на 13 април 1879 г., българските конституционалисти обсъждат въпроса за необходимостта от изграждането на паметник, който да увековечи подвига и саможертвата на всички, които са допринесли през вековете на османското владичество и в частност по време на току-що приключилата Руско-турска война за освобождението на България.
В дебата се включват редица от най-видните ни представители по това време - доктор Стефан Берон, Петко Рачев Славейков, бъдещият министър-председател Петко Каравелов и други народни представители. В крайна сметка е прието решението този паметник да бъде издигнат на връх Свети Никола в Стара планина - най-високата точка на Шипченския проход, където няколко месеца по-рано са се провели тези драматични сражения, които в голяма степен решават и положителния за Руската империя и българския народ изход от тази война.
Петко Рачев Славейков изтъква и още един аргумент, защото точно там трябва да бъде построен този паметник. Към момента на този дебат вече е прокарана изкуствената граница между Княжество България и Източна Румелия, наложена с Берлинския договор, и Славейков посочва, че този монумент, намирайки се точно на тази граница, трябва да напомня на българите, че националното обединение на българския народ все още не е осъществено и те имат дълг към поколенията тази борба да бъде завършена до край.
През 1921 година е създаден инициативен комитет, оглавен от опълченеца генерал Никола Генев, който по време на Балканската война командва Македоно-одринското опълчение. И този комитет успява да се справи с всички трудности около организацията на строителството на монумента - избор на проект, осигуряване на финансовите средства и цялата логистика, която е необходима, за направата на едно такова грандиозно съоръжение.
В периода 1926-1930 година строежът е завършен успешно и паметникът е издигнат.
Друг любопитен момент около историята на паметника е неговото официално откриване. През 1930 г. монументът е издигнат и започва да предизвиква интереса на местното население от Казанлъшко и Габровско, но едва след 4 години се случва официалната церемония по неговото откриване.
На 26 август 1934 г. цар Борис III, в присъствието на българското правителство, начело с премиера Кимон Георгиев, генералитета, дипломатическия корпус у нас и десетки хиляди българи, освещава Паметника на свободата и прерязва символично лентата за неговото откриване. От този момент насетне до наши дни този паметник заема изключително важно значение в съзнанието на всеки българин. На практика, макар и неофициално, той е придобил статут на един от националните ни символи, редом с трикольора, българския химни и българския герб.

Ремонтите започват от откриването му

Два дни преди официалното освещаване на паметника тогавашният министър на войната генерал Пенчо Златеев назначава специална комисия, за да приеме обекта. Комисията констатира редица проблеми, свързани с липсата на достатъчно строителен опит в изграждането на подобни масивни конструкции на такава висока надморска височина и в качеството на вложените в строителството материали.
Основният градежен материал на монумента е камък доломит, добиван от региона, но за разлика от гранита той няма такава якост и твърдост. Освен това има свойството да поема вода, което пък при замръзване създава друг тип проблеми. Така че само няколко години след откриване на паметника започват и различни по-големи и по-малки ремонтни дейности, имащи за цел да заздравят и подобрят неговото състояние.
Последният мащабен ремонт по него е извършен в периода 1971-1982 година. Сега, близо 42-43 години по-късно, предстои да бъде направена още една подобна интервенция, която трябва значително да подобри състоянието на монумента.

Състоянието на паметника днес

През 2020 г. се отделиха няколко каменни блока от югоизточния ъгъл на монумента, което доведе до цялостно обследване на фасадите и интериорните пространства през лятото на 2021 г. и проекта за ремонт. Оттогава е поставена ограда, която ограничава един периметър от основите на паметника на разстояние от 6-7 метра от тях, в който не се допуска придвижване на хора.
Паметникът е конструктивно здрав, но има редица проблеми по неговите фасади, най-вече в нарушени или липсващи въобще фугиращи смеси.
Част от камъните, особено по ъглите, имат нужда от подмяна. При влагането им в съответните места по стените са били с естествени дамари в тях, които, вследствие на проникването на влагата в тези цепнатини и замръзванията през зимния сезон, довеждат до постепенното разпукване на камъка и отделяне на части от него, които падат в околното пространство около основите на паметника.
Компрометираните фугировки пък са довели до значителни количества вода безпрепятствено да проникнат през стените на паметника и да стигнат до неговите основи. Но тъй като те са преоразмерени в основата си - дебелината на стените достига 4,5 метра, няма конструктивно опасност за самото съоръжение.
Всички тези проблеми трябва да се решат, защото процесите са активни и това би довело до влошаване на състоянието на монумента.
В момента офертните предложения се набират от 11 февруари до 26 март включително и тогава ще видим колко ще бъдат заявките за участие.
Последните два конкурса бяха прекратени, тъй като нито една от постъпилите оферти не отговаряше на 100% на изискването на възложителя за техническата спецификация, която сме разработили и предоставили на всички кандидати. Няма някакво основание да се твърди, че възложителят залага някакви неизпълними за кандидатите условия. Въпросът е самите кандидати да подходят достатъчно сериозно и отговорно към задачата, защото тя, освен сложно технически, има и много други измерения.

Със съкращения