
Снимка БТА
Три четвърти от младите обмислят да емигрират
За 56 на сто от младежите е важно да завършат висше образование, сочи проучване
/ брой: 53
Общо 74% от българските младежи обмислят идеята да емигрират в чужбина. Това сочат данните от проучване на младежта в Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Еберт", представено от директора на организацията Жак Папаро. Според изследването, в което са участвали 9 хил. души от 14 до 29 г., през последните години миграционните намерения на младите хора у нас бележат ръст. Най-вероятните причини са многобройните смени на правителства, инфлацията, пандемията, войната в Украйна. Над 80% от желаещите да емигрират нямат ясни планове и подготовка за това. Всеки пети (20,8%) запитан, отговаря, че възнамерява да напусне страната "след 2 до 5 години", а над 28% твърдят, че не могат да преценят, обясни Първан Симеонов. Все пак, над една четвърт (26%) от анкетираните не планират да емигрират.
Изследването установява ниска удовлетвореност от качеството на придобитото образование (21%) и високи възприятия на корупция в образователната система (57%). Мнозинството от респондентите намира за важно завършването на висше образование (56%), но не и инвестицията на време в образователна подготовка. По думите на Симеонов анализът на данните дава основания да се обобщи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители.
Очевидно децата и внуците ни като цяло са индивидуалисти, защото според проучването индивидуалните ценности надделяват в съзнанието им пред колективните. За съвременните младежи човешките права и сигурността заемат челни позиции, а равенството и демокрацията са в опашката на най-важните ценности. Анализът сочи, че младите българи стават все по-толерантни към околните. Понякога са склонни да се примиряват с беззакония като даването на рушвети и укриването на данъци.
Както и предишни изследвания на други организации, и настоящото показва, че усещането за тревожност е доста високо сред младите. Страховете им често са за живота, за здравето, за бъдещето. За 47% от анкетираните тревогите са свързани със здравната система, страховете на 44% са от евентуална война, за климатичните промени се притесняват 42% от запитаните, но отсъства категоричност по тези въпроси, казват социолозите.
Според изследването личният младежки оптимизъм съжителства с обществен песимизъм. Борис Попиванов коментира, че се наблюдава ръст в интереса на младите българи към политиката - в настоящото проучване са 21% от анкетираните, а през 2018 г. са били 7%. В същото време повечето млади не проявяват готовност да участват в политиката, което явно е знак за недоверие към институционализираните форми на действие за сметка на индивидуалните (бойкот, подписка, доброволчество). За това говори и сериозният спад в доверието към всички институции, в това число и към ЕС.