Няколко думи
Феърплей
/ брой: 58
Общото събрание на Българския олимпийски комитет взе решение новият председател да е Весела Лечева. Тя бе избрана с 48 гласа и така свали Стефка Костадинова, която управлява последните 20 години, но на изборите я предпочетоха едва 33 делегати.
Дотук всичко е в рамките на нормалното - избори, ново ръководство, което следва да започне работа. Но! В България тази дума понякога е основополагаща. Трима души - Живко Вангелов, Пламен Кръстев и Белчо Горанов, подадоха идентични жалби в Софийския градски съд, с които блокираха вписването на Лечева. Горанов даже скочи на себе си, защото като генерален секретар именно той организира вота. И сега ще започне една дългогодишна разправия, от която никой няма да спечели. Българският спорт само ще претърпи загуби. Винаги в случая го отнасят самите спортисти, а не тези, които драпат за властта.
С всички тези действия с един дъх се разруши целият авторитет на българския спорт пред света. Вече всички ни сочат с пръст - онези, българите, пак не могат да се разберат. Така е, защото демокрацията е за хора, с които можеш да говориш, да работиш, да влезеш в положение, да отстъпиш, когато се налага. В спорта това се нарича феърплей.
Но на нашата територия това няма как да стане. Сега всичко отива в киреча. За да се предпази от скандали, Международният олимпийски комитет може да замрази членството ни. И ще останем без спорт заради едното его, заради нещо, от което няма смисъл, ама никакъв.
Всичко идва в момент на изключителен прогрес на българските спортисти. България изпраща най-силната си година в зимните спортове. Имаме световен шампион - Тервел Замфиров (сноуборд). Солидни представяния на Радо Янков, на Милена Тодорова, на Владимир Зографски. Отделно на Олимпиадата в Париж 2024 бяха спечелени седем медала, три от които златни. Всичко това е правилен модел на работа и в симбиоза между клубове, федерации и ММС. Точно така изгря звездата на Карлос Насар, 20-годишният щангист дава мило и драго за родината ни.
Но именно с такива действия се руши направеното. Ако всичко се срине, как да обясним на спортистите ни, че няма повече да се състезават, защото някои хора не могат да се разберат кой да води парада. Не могат да осъзнаят, че всичко е до време, никой не е вечен. А именно спортът е едно от малките неща, които обединяват всички българи. Успехите ни карат да се чувстваме горди, да подражаваме, децата ни да открият идолите си.
Но, изглежда, че тези неща нямат никакво значение на територията, на която пребиваваме. Кучетата си лаят, керванът си върви.... Боби, пускай Преслава.