Второ издание на Фолклендската криза

"Малвините принадлежат на Аржентина!" - хиляди билбордове по пътищата на втората по големина южноамериканска държава с този надпис и днес напомнят за кървавия конфликт за Фолклендските острови (Малвинските - на испански, б.а.). Преди трийсет години, през април 1982 г., днешната баронеса Тачър - тогава премиер на Великобритания, получи прозвището "желязната лейди" именно заради войната в Южния Атлантик. Тя набързо уволни военния си министър, който беше против силовото решаване на териториалния спор на 8 хиляди километра от бреговете на Албиона. Форин офис - британското външно министерство, също не беше готово за военно решение на проблема за суверенитета над архипелага. Тачър обаче беше не само готова, но и изпълнена с дълбока убеденост и ентусиазъм да защити "историческата правда". Тя изпрати цяла "армада на възмездието", която воюва с Аржентина в продължение на 74 дни и в крайна сметка заби британското знаме в Порт Стенли - главния град на архипелага. Загинаха общо 258 англичани и 649 аржентинци.
Предисторията на сблъсъка между Великобритания и Аржентина е добре известна. След като получава независимост в началото на XIX век, Аржентина решава, че Малвинските острови, които са в непосредствена близост до нейните брегове, й принадлежат. През 1833 г. обаче владетелката на моретата, над която по онова време слънцето не залязваше, обявява архипелага - заселен с овчари, които са предимно с шотландски произход и са заселени там преди Аржентина да стане независима -  за част от империята. Оттогава суверенитета над архипелага е предмет на дипломатически "престрелки". Проблемът остава нерешен до април 1982 г., когато военната хунта в Буенос Айрес, оглавявана от генерал Леополдо Галтиери, организира операция "Росарио" и извършва десант на островите. Галтиери не се съмнява, че Вашингтон ще запази неутралитет, както му е обещано от американски дипломати. Той обаче остава излъган. Президентът Рейгън застава на страната на своя стратегически съюзник и дори му осигурява логистична подкрепа. Поражението във Фолклендската война води до падането на хунтата от власт и установяване на демократичен режим. Проблемът изглеждаше решен, поне доскоро. Но Аржентина така и не се отказа от претенциите си за Малвините, които са един от стълбовете на нейния национализъм.
Близо две десетилетия по-късно дипломатическите отношения между двете страни са възстановени. Но въпреки това те не могат да се разберат по въпроса за съвместното проучване и разработка на нефтените и газовите находища в шелфа на архипелага. Британска компания Rockhopper Exploration, която търси нефт край Фолклендските острови от 2010 г., миналия септември обяви, че е открила значителни количества от черното злато. Компанията уточни, че очаква да започне да добива нефт преди 2016 г. Според предварителните й изчисления през 2018 г. производството ще достигне 120 хил. барела дневно. Разходите по разработването на находището ще са около 2 млрд. долара.
Търсенето на нефт във водите около Фолклендите разгневи Аржентина, която отказа да подпише с Великобритания споразумение за съвместни проучвания и добив. Тя предприе и активни дипломатически действия за отпор на "колониалните стремежи на Англия". И подготвя исторически реванш. Засега битката се води главно чрез медиите. Аржентина обяви, че ще се обърне към Съвета за сигурност на ООН, за да потърси защита срещу новото британско военно нашествие. Президентът Кристина Фернандес де Кирхнер заяви, че милитаризацията на островите поставя на изпитание международната сигурност и мира в района. Не можем по друг начин да тълкуваме  изпращането на най-новия и свръхмодерен ескадрен миноносец "Безстрашний". Както и на ядрена подводница. За Фолклендите замина и престолонаследникът принц Уилям, който ще служи  там като пилот на спасителен хеликоптер шест седмици. Заради назрелия скандал около неговото участие в подготовката за война в Буенос Айрес демонстранти изгориха знамето пред британското посолство.
Почти цяла Латинска Америка обяви подкрепата си за Аржентина с блокада за британската навигация в района - Бразилия, Венецуела, Еквадор, Чили, дори държави от Британската общност от Малките Антили - Антигуа и Барбуда и Сейнт Винсент и Гренадини, също Куба, Никарагуа и Доминиканската република, се присъединиха към решението да прилагат забраната за всички британски кораби да акостират в пристанищата им. През февруари 2010 г. аржентинският парламент прие закон, според който чуждестранни кораби, които влизат в 500-километровата морска зона на страната, трябва да имат специално разрешение от аржентинските власти за транзит. Фолклендите, които са на 480 километра от бреговете на континента, попадат в сферата на действие на този закон. Досега обаче той не носи дивиденти за Кирхнер, която води неравни битки на вътрешния фронт - страната има голям външен дълг и бюджетен дефицит от 7 милиарда долара. Корупционните практики са всекидневие, а след година предстоят президентски избори. Аржентинското ръководство няма големи възможности за избор. Военен път за решаване на спора би означавал катастрофа. Солидарността на съседите не е достатъчна. Остава разумният избор - дипломацията.