ЕВДОКИЯ ГЕРГОВА: Трети март олицетворява стремежа на народа ни към свобода и единение

Интервю на Боян БОЙЧЕВ

ЕВДОКИЯ ГЕРГОВА е директор на столичното 93 СУ "Александър Теодоров-Балан" от лятото на 2016 г. Обича да казва, че е успяла да осъществи детската си мечта да работи с деца. Работи в образователната система от 2001 г. Започва като учител по история и цивилизация, а през 2009 г. е назначена за помощник-директор.

Не може да отречем очевидното - Русия ни помогна да достигнем свободата

- Г-жо Гергова, днес е националният ни празник 3 март. Какво е за Вас той? С какви чувства го посрещате? 

- За мен този празник е символ на свободата на българите. Винаги го посрещам с гордост от  подвига на нашите предци, които са я извоювали. 

- Напоследък се прокрадват предложения друга дата да бъде обявена за национален празник. Как се отнасяте към това? Защо забравяме своите освободители? 

- Чуват се мнения, че Санстефанският мирен договор е между Русия и Османската империя и нас не ни засяга, едва ли не. Не съм съгласна, че трябва да се промени датата на националния ни празник, защото този договор дава оправдание на всички надежди на българите. Тази дата олицетворява стремежа на целия народ към свобода и единение след Освобождението. Не мисля, че забравяме кой ни е помогнал да се освободим. Смятам, че се насажда едно отричане поради политическата ситуация. 

- Какво е мнението Ви за яростната русофобия, която се втълпява на обществото, за отричането на всичко руско? 

- Мнението ми е негативно. Ужасно е да отричаш постиженията на един народ - култура, наука, спорт. Всички народи, както и всеки човек, в историята си имат постъпки, с които не се гордеят, но имат и велики моменти. Твърде крайно е да очерняш един народ, защото не ти харесва нещо в историята или политиката му.  

- Вие лично като учител по история как разговаряте с децата по темите за Трети март и Освобождението? 

- Опитвам се да им обясня какъв огромен подвиг е делото на нашите предци. Разказвам им как са се лишавали от малкото, което имат -  спокойствие, имущество и дори живота си, в името на свободата. Разказвам им за Русия и ролята й в нашето освобождение.

Разбира се, че тази огромна империя е имала свои интереси на Балканите, но в случая те съвпадат с българските интереси. Всъщност всяка държава преследва интересите си. Но не може да отречем очевидното - Русия ни помогна да достигнем свободата.

- Как съвременните деца възприемат тези дати и събития? 

- Голяма част от децата са подвластни на повсеместното обществено говорене. Но смятам, че точно това е нашата роля в училище. Виждам как историята им дава информация, която в публичното пространство се премълчава или изопачава. В часовете учениците сами достигат до някои изводи. От нас, учителите, и от родителите зависи да възпитаме децата си в дух на патриотизъм и почит към всички, загинали за нашата свобода. Голямата част от децата, с които общувам, са истински патриоти и това ме изпълва с гордост. 

- Вашето отношение към пренаписването на историята, на което сме свидетели в последно време? Разкриват ли учебниците историческата истина или са подвластни на политическата конюнктура на времето? 

- Историята е наука, която, за съжаление, е подвластна на политиката. Много е жалко, защото всеки манипулира историята ни, както му е угодно. Съвременните учебници са по-скоро подвластни на политическата конюнктура. Това не е най-добрият вариант, защото езикът и историята ни са това, което ни запазва като народ. Не трябва да допускаме никой да ги омаловажава или поругава. А най-жалко е, когато го правят наши политици или учени.

- Как ще коментирате гледната точка на някои историци за турското робство, които го определят като "присъствие" и дори "мирно съжителство"? Наистина ли добре сме си живеели по това време? Дори и Баташкото клане бе отречено...

- За мен това е несериозно. Българската държава е унищожена. Векове тя не съществува. Един от големите подвизи на българите е този, че се съхраняват като народ в тази враждебна среда, съхраняват българщината, езика, традициите. В никакъв случай не е било "присъствие" и още по-малко - "мирно съжителство". На българите им се налага да съжителстват с други народи в Османската империя, но не е никак мирно.

Нека погледнем фолклора ни. В колко песни и легенди е разказано за издевателствата. Какво би казал Балканджи Йово за "мирното съжителство"? Защо отричаме вековната си памет, съхранена във фолклора ни? А относно Батак - нека си припомним репортажите на Джанюариъс Макгахан. Човек не може да измисли такова кощунство, ако не го е видял, ако не го е помирисал, не го е почувствал. Когато ги четем в клас, децата плачат. Как може да отречеш това? 

- Защо се опитват да принизяват националните ни герои като Левски, Ботев и всички възрожденци? Кому е потребно това? 

- Последните години на нас ни се внушава, че сме малка, бедна и безгласна държавица. Нито сме малки, нито сме бедни. А гласът ни ще се чуе, ако всички заедно го поискаме. Когато подценяваш някого дълго време, той започва да го вярва, приема го и тогава най-лесно можеш да го унищожиш. Затова омаловажават всички важни за нас герои. Искат да ни ги отнемат, защото те са нашите бойни знамена. Само те ни напомнят кои сме. Напомнят ни, че в нашите вени тече кръвта на велик народ. Народ, които е побеждавал империи. Народ, които има хилядолетна история, култура, език и традиции. Затова е важно да ги съхраним и предадем на идните поколения.

- Трябва ли да бъдат идеализирани националните герои? 

- Нашите герои са хора, а всеки човек греши. Но дори и когато са грешили, не са се отказвали от идеологията си. Търсели са пътища към свободата. Не мисля, че трябва да ги идеализираме, поне не с онзи божествен смисъл. Техните малки грехове ще ги доближат до нас, ще ни дадат надежда в нашите борби, че и ние можем да бъдем като тях и да се преборим с всичко, със ситуацията в страната ни, а защо не и извън нея. 

- Познават ли днешните деца нашите възрожденци и тяхното дело? Възприемат ли техните идеали, споделят ли ги? 

- Съвременните деца познават възрожденците и делата им от часовете по история. За съжаление, много малко са подрастващите, които споделят възрожденските идеали. Днес сред обществото се шири една меркантилност, която засяга и младото поколение. Хубавото е, че има изключения и има будни деца, които се вълнуват от историята на българския народ. Но патриотичното възпитание трябва да започва вкъщи, от родителите, както и да бъде много по-мащабно застъпено.

- Каква е ролята на семейството в това отношение? Родителите възпитават ли децата си в патриотизъм, в любов към България и всичко българско? 

- Една част от родителите не се вълнуват от тези неща. Вменява ни се, че сме бедни и нещастни, което обосновава изчезването ни като народ. Разбира се, има много семейства, които възпитават децата си в любов към Родината. Те са на Шипка, обикалят паметници, музеи, разказват родовите си истории, разказват за Левски, за Ботев, за героите на родните си места. 

- Сякаш обаче националните ни идеали, ценности и интереси отстъпват на заден план пред новите т.нар. европейски ценности? Докъде и докога? 

- Не мисля, че е така. Нашите национални ценности са вековно дърво с твърде дълбоки корени, за да ги изкорени някой. Имам вяра в народната мъдрост, която носим и на която се опираме в критичен момент. Вменяват ни "европейски ценности", но те са далечни на нашия манталитет. Тези, които ни убеждават, че щом сме против тези ценности, сме изостанали и  закостенели, са срам за народа ни, още повече, че голяма част от тези ценности са част от нашите. 

- Все по нагло джендър идеологията навлиза в нашето общество, което е в разрез с нашите православни български традиции и морал. Как ще коментирате този факт? 

- Тези православни български традиции и морал са ни спасявали като народ многократно. 

- Как да съхраним българското? Достойни наследници ли сме на нашите възрожденци? 

- Трябва да се стремим да съхраним българското във всеки аспект на живота ни - всекидневие, празници, изкуства, култура, традиции. Не сме достойни наследници на възрожденците ни. Твърде самодоволни и егоцентрични сме. Всеки се е вглъбил в собствените си битовизми и проблеми, пропускаме истински важните неща - род, Родина, свобода, а за възрожденците те са били най-важни.

- Имаме ли нужда от национален идеал? И какъв е той според Вас?

- Разбира се, че имаме нужда от национален идеал. Имаме нужда от идеал, който да ни накара да забравим всичките ни различия, да ни обедини и направи по-силни и истински живи. 

- Вашата молитва за България? 

- Бог да пази България!